Кой има шансове на изборите в Турция?

Партията на справедливостта и развитието (ПСР), която управлява Турция вече близо десетилетие, е най-вероятният победител в предстоящите парламентарни избори на 12 юни (неделя), ако се съди по социологическите проучвания.

Наследявайки поредица от слаби коалиционни правителства, неуспяващи да изкарат до края на мандата си, днес ПСР с гордост сочи икономическите резултати, постигнати след 2002 г.

Под управлението на Реджеп Тайип Ердоган Турция осъществи мащабни икономически реформи, които я превърнаха в

една от най-бързо развиващите се икономики в света.

Инвестициите в страната се увеличиха неколкократно, а завареният дълг към Международния валутен фонд, който подкрепи страната при тежка икономическа криза през 2001 г., беше намален от 23,5 млрд. долара на пет млрд.

Наред с това Турция засили значително икономическите си отношения със своите съседи, договори зона за свободна търговия между нея, Сирия, Йордания и Ливан, премахна двустранно визите с редица държави, давайки мощен стимул на търговските контакти.

Всичко това се реализира на фона на активна външна политика, превърнала страната във фактор с регионално и дори световно значение.

Предизборен плакат на управляващата ПСР, който предизвика недоволство сред опозицията и дори стигна до съда, илюстрира променената тежест на Турция през последните 10 години.

Плакатът показва две снимки: на едната предшественикът на Ердоган - премиерът Бюлент Еджевит разговаря с тогавашния американски президент Бил Клинтън. Отношението на държавния глава на САЩ изглежда "неглиже" - той е полуседнал на ръба на креслото си, а до него Еджевит стои изправен на известна дистанция. На втората фотография сегашните турски премиер и американски президент Реджеп Тайип Ердоган и Барак Обама са доближили глави, очевидно ангажирани в разговор, а Ердоган сочи с показалец. Посланието на снимките е ясно и без надписа отдолу, който гласи: "За 10 години подобрихме имиджа на Турция".

В предизборните си речи турският премиер

заложи на колосалните инфраструктурни проекти,

които новото правителство ще реализира, ако социологическите проучвания, отреждащи на ПСР подкрепа между 40 и 50%, се окажат верни и партията на Ердоган спечели изборите.

Сред "щурите" проекти на премиера, както добиха популярност в Турция, са построяването на канал, свързващ Черно с Мраморно море, с цел да се облекчи натовареният морски трафик през Босфора, изграждането на два нови града в Истанбул, за да бъдат избегнати опасностите от евентуално земетресение, и създаването на втори град в Анкара, който да осигури повече пространство за жителите на столицата.

Развитието обаче е само едната страна на монетата. Противниците на управляващата партия подозират правителството, че

несправедливо е изпратило в затвора много от критиците и враговете си

въз основа на обвинения за подготвян преврат.

ПСР настоява, че разследването срещу ултранационалистическата мрежа "Ергенекон", за която се подозира, че е целяла да предизвика хаос и да провокира военна намеса срещу правителството, укрепва демокрацията в Турция.

Според критиците обаче повдигането на обвинения срещу неколкостотин души, сред които военни, журналисти, политици и учени, цели да сплаши опонентите на кабинета и да заглуши гласа на опозицията. Те твърдят, че голяма част от доказателствата са скалъпени. И макар управляващите да уверяват, че никой журналист не е бил задържан в Турция заради журналистическата си работа, броят на турските журналисти в затвора е тревожно висок и превръща Турция в световен лидер в това отношения, нареждайки я пред страни като Иран и Китай.

Наред с това, макар и поизтъркани, все още съществуват подозрения, че правителството на ПСР, чието минало се корени в политическия ислям и при това не чак толкова надълбоко (през 1997 г. коалиционно правителство, водено от ислямистка партия, към която принадлежеше Ердоган, беше принудено да се оттегли под натиска на армията),

прилага скрита програма за пълзяща ислямизация.

Като потвърждение на подобни твърдения се посочват ограниченията, въведени върху потреблението на алкохол, разрешаването на ислямските забрадки в университетите, цензурата в интернет.

Почти сигурно ПСР ще спечели и тези избори. Разпределението на местата в парламента обаче ще бъде от съществено значение за това дали опозицията ще може да изпълнява ролята си на коректив на управляващите.

В редакционни статии преди изборите сп. "Икономист" и в. "Файненшъл таймс" изразиха сходни позиции - за турците

ще е по-добре, ако победата на проислямската партия не е съкрушителна.

Признавайки заслугите на ПСР за икономическия бум на Турция и проевропейските реформи и отчитайки енергичната външна политика, двете издания все пак споделят загриженост във връзка с авторитарните тенденции на партията на Ердоган.

Основното безпокойство е възможността ПСР да се сдобие с мнозинство от две трети в парламента след изборите, което ще даде неограничена власт в ръцете на партията и тя ще може да осъществи плановете си за нова конституция без консултации с опозицията и без нужда от референдум.

Опозицията не подкрепи иницииран от ПСР пакет с конституционни промени, който бе приет на референдум миналата година, с мотив, че реформите нарушават принципа за разделение на властите.

Мнозина виждат в действията и намеренията на премиера стремеж да поеме контрол върху всички управленски лостове в държавата и да монополизира властта. Ердоган не крие плановете си за въвеждане на президентска система в Турция, която, както може да се очаква, ще оглави той самият след третия си и последен мандат като министър-председател.

Все пак светската опозиция съвсем не е за отписване.

Кемалистката Народнорепубликанска партия (НРП), която на предишните избори през 2007 г. получи подкрепа от малко над 20 на сто, изглежда е укрепила позициите си.

Според проучванията НРП, която за първи път ще участва в парламентарни избори под ръководството на Кемал Кълъчдароглу, се е устремила към високата летва от 30-процентна подкрепа, до голяма степен именно благодарение на харизмата на новия си лидер и на вътрешнопартийния му реформаторски подход.

Кълъчдароглу, определян от електората като представителен и убедителен лидер, не се поколеба да прочисти партията от старата гвардия, като изхвърли три четвърти от настоящите си депутати от листата на НРП с кандидати за изборите. "Тази партия трябва да стане нова, да има нова реторика, да е чувствителна към гражданите, да изслушва проблемите на хората...", мотивира се опозиционният лидер.

Единствената друга партия, която вероятно ще прескочи десетпроцентния изборен праг,

се очаква да бъде Партията на националистическото действие. Не е ясно обаче какво въздействие ще има върху формацията шумният сексскандал преди изборите, който доведе до оставките на 10 нейни ръководни членове, заснети тайно по време на извънбрачни интимни отношения.

Възможно е аферата да се отрази негативно на партията в едно консервативно общество, но и да рефлектира извън нея заради съмненията, че поддръжници на премиера Реджеп Тайип Ердоган стоят зад скандалните видеозаписи.

Кюрдската Партия за мир и демокрация трябваше да приложи

хитрост, за да изпрати повече представители

в следващия турски парламент. Тя реши да участва индиректно - с независими кандидати, които подкрепя, за да заобиколи по този начин непосилния за по-малките партии праг от 10% и да си осигури повече депутатски места.