В годината, през която падна Берлинската стена, малцина таяха надежда, че Николае Чаушеску, тогава най-жестокият диктатор в региона, скоро ще бъде свален от власт, пише в анализ Катрин Луер от ДПА.
Опозицията в Румъния се смяташе за прекалено немощна, много по-слаба от тази в Полша и Унгария - държавите, които подготвиха почвата за падането на Желязната завеса.
Но въпреки това през пролетта на 1989 г. имаше признаци, чеи в Румъния нещо може да се промени. Срещу диктатора, който значително засили терора в страната през 80-те години на миналия век, започваше да се формира опозиция.
Още повече, че хората бяха гладни и стояха на студено, защото Чаушеску бе решен да изплати външните дългове на държавата. Това означаваше купони за храна и ограничения в отоплението и електричеството.
На 11 март 1989 г. Радио "Свободна Европа" прочете отворено писмо от шестима комунистически функционери, маргинализирани от Чаушеску, критикуващо диктатора. Всички автори на прословутото "писмо на шестимата" бяха впоследствие разпитвани от Секуритате, ужасяващата тайна полиция на Румъния, и поставени под домашен арест.
Най-интересната личност сред "шестимата" бе Силвиу Брукан (1916-2006), бивш сталинистки функционер, превърнал се в критик на режима. Според него падането на Чаушеску изглежда е дело на крило в рамките на Секуритате, възползвало се от
настроенията сред народа.
Няколко месеца преди "Писмото на шестимата", през ноември 1988 г. Брукан е говорил със съветския лидер Михаил Горбачов в Москва. Анатолий Добринин, тогава съветски посланик в Съединените щати, организирал срещата.
Преди това Брукан пътувал до САЩ със съдействието на Юлиан Влад, тогава шеф на Секуритате. Брукан имал отлични връзки в Съединените щати благодарение на
дипломатическа обиколка от 1955 до 1962, където е живял от 1955 до 1962г. - първо като посланик във Вашингтон, а след това в ООН.
Но преди пътуването си през 1988 г. Брукан изпадна в немилост в Румъния заради това, че публично защити протеста на работници във фабрика в трансилванския град Брашов през 1987.
След като Чаушеску бе свален от власт, Брукан стана високопоставен член на Фронта за национално спасение на румънския президент Йон Илиеску. Твърди се, че Брукан е един от хората, желали най-силно смъртната присъда на Чаушеску на 25 декември.
Говорейки за ролята си тогава, Брукан каза след много години: "Знаех кога ще дойде влака, чаках на перона и се качих".
С изключение на Революцията през декември 1989 г., краткият бунт на работниците в Брашов бе най-драматичният протест срещу Чаушеску. Той започна на 14 ноември 1989 г. като стачка в завод за трактори. На следващия ден работниците окупираха централата на местната организация на румънската комунистическа партия, скандирайки "Долу Чаушеску" и изгориха портрет на диктатора. Протестът бе потушен, а около 300
участници в него - арестувани.
Но опозицията до голяма степен разчиташе на единични прояви. Даже не всички дисиденти се познаваха помежду си. Техният източник на информация бе Радио "Свободна Европа", което румънците наричаха "Букурещ Четири", защото едва малцина се интересуваха от пропагандата про-Чаушеску по трите държавни станции.
Румънците научиха чрез "Букурещ Четири", че известният поет Мирча Динеску е под домашен арест през март 1989 г. Динеску, който критикуваше режима в западни медии, бе освободен след падането на Чаушеску.
Раду Филипеску, инженер, който често разпространяваше брошури с призиви за протестни демонстрации като студент в Букурещ през 80-те години, също дължеше името си на дисидент на западните медии. Пратен в затвора с години заради дейността си, той бе освободен благодарение на натиск от "Амнести интернешънъл" и отново започна да разпространява брошури.
Василе Параскив, работник, опитал се да създаде независим профсъюз в южния румънски град Плоещ през 80-те години на миналия век, нямаше този късмет. Секуритате го изтезава и затвори в психиатрична клиника с години, успявайки да прикрие това, което е направила, от обикновените румънци. Повечето разбраха за неговия случай повече от десет години след падането на комунизма.
81-годишният Параскив предизвика скандал в края на миналата година, когато румънският президент Траян Бъсеску поиска да му даде медал. Параскив възмутено отказа да го приеме, казвайки в лицето на президента, че той не би приел медал от него, "комунист, като всеки друг".
