Проблемът скоро бе решен - уважаваният палестински лекар Раед Арафат, поставил основите на румънската служба за бърза помощ през 1990 г., се върна на поста си, а спорният проектозакон за здравната реформа беше върнат за преразглеждане.
Румънците обаче вече бяха излезли на улицата, завладени от ентусиазма на недоволството, трупано през последните трудни години на криза и строги икономии. Ден след ден жителите на Букурещ и много други градове се събираха на площадите, за да поискат Бъсеску, който седи непоклатимо в президентското кресло от 2004 г, и правителството на Демократично-либералната партия (ДЛП), оглавявано от премиера Емил Бок, да си отидат.
"Мафиотското правителство открадна всичко, което имахме",
"Моля да ни извините, не произвеждаме колкото крадете", "Траян Бъсеску - капитан на Титаник", "Зима или лято, ще стоим навън, докато не си отидеш", пишеше на някои от плакатите.
Неминуемо всеки по-мащабен протест в Румъния поражда аналогии с Революцията от 1989 г. Този път също не липсваха транспаранти с надписи "Бъсеску = Чаушеску" и "Жандармеристите = Миньорите от 90-а година", навяващи спомени от кървавите репресии срещу протестиращите в зората на румънската демокрация.
Възникналите сблъсъци по време на демонстрациите, които според полицията са били провокирани от футболни хулигани, стреснаха обществеността и накараха и управляващите, и опозицията да призоват за ненасилие и диалог.
Днес премиерът Емил Бок уволни външния министър Теодор Баконски
заради изказванията му по адрес на участниците в масовите протести."Искрено съжалявам за гафовете на някои от колегите ми относно демонстрациите. Извинявам се на всички румънци. Реших да уволня външния министър Теодор Баконски заради изказванията му", заяви министър-председателят пред парламента.
През последните дни демонстрантите в Букурещ хвърляха тухли и коктейли "Молотов" по органите на реда. В отговор Баконски нарече протестиращите "некадърни и бесни мизерници" и ги сравни с миньорите, които през 90-те неколкократно използваха насилие, за да променят политическия курс.
Поставянето под въпрос на състоянието на демокрацията в Румъния
под управлението на Бъсеску стигна дотам, че лидерите на двете основни опозиционни партии - Социалдемократическата (СДП) и Националнолибералната (НЛП) - предприеха стъпки към повдигане на въпроса пред Европейския парламент.
Опозицията обяви, че ще поиска приемане на резолюция в ЕП срещу Румъния заради "отклонения от демократичните стандарти", която може да доведе до възможни санкции срещу страната. Обвиняваният в авторитарност Бъсеску запази мълчание по отношение на протестите, а премиерът Емил Бок призна, че разбира недоволството на хората, но защити като "необходими и правилни" мерките, взети от правителството по време на кризата.
Проучване, осъществено по поръчка не телевизия "Реалитатя" в периода 19-21 декември, показва, че 23% от анкетираните са заявили, че бедността е тази, която е изкарала хората на улицата, 19% твърдят, че това е корупцията, а 12% хвърлят вината върху настоящото правителство.
Според 37% от анкетираните оставката на президента Бъсеску е едно от решенията за слагане на край на протестите, 21% отговарят, че е нужна смяна на политическата класа, 12% - предсрочни избори, а само 5% са на мнение, че оставката на премиера Емил Бок ще помогне за спиране на вълненията.
"Демонстрациите категорично са против властта, но също така те изразяват едно глобално недоволство, свързано с политическата класа и начина, по който Румъния беше управлявана от падането на комунизма досега", казва режисьорът Александър Хаусватер, цитиран от вестник "Адевърул".
Каква е алтернативата?
Според проучванията опозиционното обединение Социал-либерален съюз (СЛС), включващо двете най-големи опозиционни партии - СДП и НЛП, разчита на подкрепата на близо 50 процента от анкетираните, докато подкрепата за управляващата ДЛП е около 20%. Митинг, организиран от СЛС в четвъртък в Букурещ, събра около 7000 симпатизанти от цялата страна.
Мнозинството от хората, участващи в ежедневните протести, обаче отказват да се идентифицират с каузата на опозицията. "И ДЛП, и СЛС - все е зле", скандираха протестиращи на Университетския площад в петък. Някои носеха плакати с надписи "Политически необвързан".
За сметка на това сред лозунгите все по-често се прокрадваха промонархистки идеи от типа на "Монархията ще спаси Румъния", отбелязват румънските медии. Популярността на бившия румънски монарх крал Михай Първи се доказа по време на речта му пред парламента по повод 90-ия му рожден ден през октомври миналата година, която бе аплодирана от либерали и социалдемократи, но бойкотирана от президента Бъсеску, който по-рано бе отправил остри критики към монарха, наричайки го "руски лакей".
Сондаж от края на декември показа, че
крал Михай изпреварва по ниво на доверието и президента Бъсеску, и премиера Бок.
Носталгията по монархията е лесно обяснима на фона на разочарованието от цялата политическа класа в страната и логичната нужда от намирането на ново лице на промяната, коментират анализатори.
Според румънската преса профилът на типичния протестиращ варира между следните няколко категории: вечно недоволния пенсионер, студента, активиста от някоя неправителствена организация и т. нар. "професионален революционер", борещ се за облаги. Всяка от категориите има свои специфични искания, а група млади хора предизвика възмущението на околните с призива: "Легализирайте марихуаната!"
Междувременно, снимката на жандармерист, който държи пред щита си балон във формата на сърце, подарен му от малко дете по време на митинг, се превърна в един от положителните символи на протестите в Румъния.
Източник: БТА
Последвайте ни
