Парламентарните избори в Румъния в неделя може да се окажат пореден епизод в продължаващата повече от половин година политическа криза, а развръзката да се отложи за след президентските избори през 2014 г.
В състояние на постоянна конфронтация са два политически лагера: десноцентристкия, близък до президента Траян Бъсеску, и левоцентристки, представен от управляващия от месец май Социал-либерален съюз.
Политически анализатори предупреждават, че има потенциал за нарастване на напрежението след изборите, което може да хвърли страната в продължителни преговори за съставяне на правителство и да постави под въпрос икономическото възстановяване на Румъния, под опеката на МВФ, както и демократичните процеси, следени от Европейската комисия.
Социологическите анкети вещаят сигурна победа на Социал-либералния съюз -
"неестествено" обединение на Социалдемократическата, Национално-либералната и Консервативната партии, с около 60% от гласовете.
Съюзът обещава на румънските избиратели увеличение на заплати и пенсии и връщане на социални придобивки, които бяха орязани от предишното десноцентристко правителство, принудено да въведе мерки за икономии съгласно изискванията на МВФ, Европейската комисия и Световната банка, които дадоха на Румъния заем от 20 милиарда евро през 2009 г.
Правителството на Виктор Понта вече увеличи заплатите в бюджетния сектор с 8% от 1 юни и обеща ново увеличение от началото на следващата година.
В дългосрочен план СЛС иска да намали данъците за хората с ниски доходи, при запазване на плоския данък от 16%, да увеличи минималната работна заплата от началото на следващата година на 850 леи (189 евро) от сегашните 700 леи, а пенсиите да бъдат индексирани с нивото на инфлацията.
Правителството на Понта иска още минималната заплата да достигне 1200 леи през следващите три-четири години и да върне ДДС на 19% при 24% в момента.
Левоцентристкият кабинет се застъпва за подписване на ново стендбай споразумение с МВФ, ЕК и СБ след изтичане на сегашното през януари 2013 г., но международните кредитори предупредиха, че Букурещ първо трябва да изпълни ангажиментите по текущото споразумение, преди да сключи ново.
Инспекторите предупредиха управляващите в Букурещ, че са изгубили ценно време за осъществяване на реформи заради политическата криза от лятото, когато СЛС направи неуспешен опит за импийчмънт на президента Бъсеску.
Местни и чуждестранни политически коментатори обръщат внимание, че левоцентристкото мнозинство отделя твърде много енергия за политически войни с президента консерватор, вместо да се заеме с икономическите предизвикателства пред страната, която отново е заплашена от рецесия тази година.
Социологическите анкети отреждат
второ място на Съюза Дясна Румъния,
с много по-нисък резултат в повечето проучвания от този на управляващите (между 16 и 18%).
Десноцентристкият съюз бе създаден преди няколко месеца с амбицията да обедини всички сили от това политическо пространство, но в крайна сметка в него влязоха само създадената от Бъсеску Демократично-либерална партия, новата партия Гражданска сила на бившия премиер Михай Ръзван Унгуряну и извънпарламентарната Националноселска християнска и демократическа партия.
Програмата за управление на "Съюз Дясна Румъния" предвижда намаляване на плоския данък на 12%, увеличаване на минималната работна заплата на 850 леи през 2013 г. и на 1000 леи през 2015 г., намаляване на социалните осигуровки с 5%, прекратяване на политическите назначения в Конституционния съд и за адвокат на народа.
Съюзът обаче продължава да се асоциира с бившата управляваща Демократично-либерална партия (ДЛП), която през 2010 г. намали с 25% заплатите в бюджетния сектор, оряза редица социални помощи и увеличи ДДС от 19 на 24%.
Въпреки обещанията за нетърпимост към корупцията, редица представители на ДЛП бяха уличени в корупционни практики, което допълнително подкопа доверието в нея. Съюзът се асоциира и с президента Траян Бъсеску, чийто рейтинг е паднал сериозно.
На фона на обичайното политическо статукво "изгря звездата" на скандалния бизнесмен Дан Дяконеску,
лидер на популистката Партия на народа-Дан Дяконеску, която се нарежда на трето място в предизборните предпочитания на румънците с подкрепа около 12%.
Дяконеску се представя като последната надежда на румънците, предадени от политическата класа. Той се кандидатира в избирателния район на премиера Понта, с което привлече още повече вниманието към себе си, наред с телевизионните предавания, в които се саморекламира по своята телевизия ОТеВе въпреки солените глоби за неуместна политическа пропаганда.
Дяконеску предлага увеличение на заплати и пенсии, намаляване на ДДС на 10% и помощ от 20 000 евро за начинаещите предприемачи.
Според анализатори Дяконеску няма шансове за победа, но би могъл да намали подкрепата за Социал-либералния съюз и по този начин да подкопае шансовете на Виктор Понта да стане отново премиер.
Политическите опции пред етническите унгарци в Румъния,
които са около 1,7 милиона души, се увеличиха с появата на Унгарската гражданска партия и Народната партия на унгарците в Трансилвания, но традиционният коалиционен партньор в почти всички румънски правителства след 1989 г. - Демократичен съюз на унгарците в Румъния (ДСУР), се ползва с най-висока подкрепа.
Според анкетите ДСУР ще получи около 5% на изборите. Умереният и прагматичен лидер на формацията Келемен Хунор обяви, че е отворен за сътрудничество във всички политически посоки.
Президентът-играч, както сам се определя Траян Бъсеску, има възможност да изиграе за последен път най-силния си коз -
номинирането на премиер, чрез който вече два пъти (през 2004 и през 2008 г.) извади социалдемократите от управлението на страната, въпреки че бяха спечелили най-много гласове на изборите.
Конституцията задължава президента да посочи за премиер лице от партията, спечелила над 50% от гласовете. Ако няма такава политическа сила, му предоставя възможността да избира от която и да е от парламентарно представените партии.
Социал-либералният съюз плаши Бъсеску с ново отстраняване, ако откаже да номинира Виктор Понта. Бъсеску бе традиционно активен по време на предизборната кампания и не пестеше критиките срещу политическите си противници, като предупреди, че не се страхува от нищо.
Той даде няколко интервюта, в които направи неясни намеци какъв ще бъде неговият ход. Изявленията, че "няма да отстъпи на която и да е партия, независимо колко голяма е, конституционното си право да номинира премиер" или "че би било унизително да номинира за премиер политик, който е инициирал срещу него процедура по импийчмънт" предвещават продължение и задълбочаване на политическата криза.
В последното си изявление преди парламентарните избори в неделя румънският президент Траян Бъсеску заяви, че иска бъдещият премиер на Румъния да бъде личност с проевропейска и проатлантическа ориентация,
да няма "сенки и скрити неща" в биографията си, да бъде политик, който да "прекъсне лошия филм, в който се намираме сега".
"Трябва да бъде проевропейски и проатлантически ориентиран, защото това са жизненоважните национални интереси. Разбира се, това не изключва връзката с Русия, Китай, Индия. Но домът на тази страна е в ЕС и НАТО", подчерта Бъсеску.
Над 18,2 милиона румънци имат право да гласуват в неделя. Кандидатите са над 2400 от 30 политически субекта. В двете камари на румънския парламент има общо 470 места, но броят на мандатите може да надхвърли 500 заради сложната избирателна система, която комбинира мажоритарен и пропорционален вот.
