О т падането на Берлинската стена преди четвърт век международната правозащитна система не е била толкова крехка в региона на Европа и Централна Азия, колкото бе през 2014 г., посочва в доклада си за състоянието на човешките права по света международната правозащитна организация „Амнести интернешънъл“ (Amnesty.org).
„2014 г. не бе година на спрял напредък. Това бе година на движение назад“, подчертава документът.
Като основни фактори за ситуацията в региона експертите посочват
анексията на Крим от Русия, войната в Източна Украйна, засилването на авторитарните режими
в бившите съветски републики в Централна Азия, както и ограничаването на свободите в Турция и нарасналото влияние на популистките партии в Европа.
Правителствата не успяха да защитят милиони цивилни от насилието, упражнявано от държави и въоръжени групи, пише още „Амнести интернешънъл“.
„Срамният и неефективен“ международен отговор на конфликтите в Близкия изток и Северна Африка е довел до ужасяващи страдания и до мащабни нарушения на човешките права, посочва организацията.
2014 г. беше катастрофална за милиони,
хванати в капана на насилието, отбеляза генералният секретар на „Амнести интернешънъл“ Салил Шети.
Организацията посочва най-вече Сирия, Ирак и Либия – страни, в които стотици хиляди души бяха принудени да бягат от насилието.
Според доклада Съветът за сигурност на ООН не се е справил с насилието в Сирия, Ирак, Газа, Израел и Украйна, дори в ситуации, при които срещу цивилни са извършвани чудовищни престъпления от държави и въоръжени групи.
Този провал е подхранил широк спектър от нарушения на човешките права.
Бойците на „Ислямска държава“ извършиха неописуеми престъпления,
които шокираха света, включително обязглавявания в Сирия, етническо прочистване и сексуално робство в Ирак. В Либия съперничещи си въоръжени групи безнаказано извършват отвличания и масови убийства, отбелязва организацията.
Русия и Китай през май наложиха вето на резолюция на Съвета за сигурност за отнасяне на положението в Сирия към Международния наказателен съд, която бе подкрепена от 65 страни, включително останалите 13 членки на съвета.
Ветото на практика даде възможност за развитието на ситуация, довела до смъртта на над 190 хил. цивилни, до милиони бежанци и други големи нарушения на човешките права.
„Амести интеренешънъл“ призова петте постоянни членки на Съвета за сигурност (САЩ, Великобритания, Франция, Русия и Китай) да се откажат от правото си на вето при ситуации на геноцид и други масови зверства.
При конфликта в Украйна са използвани незаконни оръжия като касетъчни бомби,
посочва организацията. „Амнести“ критикува и двете страни за големия брой жертви сред цивилните, причинен от безразборните стрелби с неуправляеми минохвъргачки и ракети в жилищни зони, посочва Асошиейтед прес.
От началото на боевете между проруските сепаратисти и правителствените войски през април миналата година в страната са загинали близо 5800 души.
В Източна Украйна и двете страни в конфликта не са взели разумни предохранителни мерки, за да защитят цивилните, нарушавайки правилата за водене на война.
Организацията е отбелязала също така отвличания, мъчения и масови убийства, извършвани от доброволческите батальони, биещи се на страната на правителството, както и от групировки, сражаващи се за сепаратистите.
За Русия докладът отбелязва
намаляването на плурализма в медиите, ограничаването на правото на изразяване, съдебните процеси срещу политически активисти
и нарушенията на човешките права в Северен Кавказ. За Централна Азия организацията обръща внимание на засилването на авторитарните режими в Казахстан и Туркменистан (в по-малка степен в Узбекистан), репресиите срещу дисиденти в Азербайджан.
В Турция властите отговарят на критиката по-авторитарно, посочва „Амнести интернешънъл“, откроявайки подриването на независимостта на съдебната система, въвеждането на нови ограничения на свободата в интернет, безпрецедентните правомощия на разузнаването.
Същевременно в Европейския съюз засилващите се икономически проблеми и намаляването на доверието в основните политически партии доведоха до
укрепване на позициите на популистките партии в двата края на политическия спектър.
Влиянието на националистическите и лошо прикритите ксенофобски подходи се отразява във все по-ограничителната имиграционна политика и все по-голямото отслабване на наднационалните власти.
Условията за приемане на хора, търсещи убежище в България, частично са се подобрили, но се запазват опасенията, свързани с достъпа до българска територия и интеграцията на бежанците, се посочва в частта от доклада, посветена на България.
Превенцията и разследването на престъпленията от омраза от властите са неадекватни, подчертава организацията.
Докладът припомня развитието на ситуацията с бежанците, насочили се към България.
През 2014 г. броят на бежанците и мигрантите рязко се е понижил заради правителствената политика, приета през ноември 2013 година, която е насочена към намаляване на броя на хората, влизащи нелегално в България.
Редица неправителствени организации документираха нарушения, включително незаконно екпулсиране на хора обратно в Турция, без да им се даде възможност да поискат убежище, каквото властите упорито отказват, отбелязва „Амнести интернешънъл“, и допълва, че официално разследване е започнато само по един подобен случай.
Получилите бежански статут в България се изправени пред
проблеми като достъп до образование, жилищно настаняване, здравеопазване и други обществени услуги.
Организацията припомня проблемите, с които се сблъска Българският хелзинкски комитет – данъчни проверки и нападки от крайно десни групи.
Остават опасенията, свързани с ефективността и независимостта на разследванията по обвинения в полицейско насилие, сочи докладът.
„Амнести интернешънъл“ обръща внимание също така на престъпленията от омраза срещу етническите малцинства и имигрантите. Между юли и септември организацията е проучила 16 случая на предполагаеми престъпления от омраза, като този мотив е бил разследван само в един от тях.
Продължава да има законодателни пропуски относно престъпленията от омраза и срещу други групи – заради различна сексуална ориентация, полова идентичност или инвалидност, посочва „Амнести“.
