Б ившият държавен секретар Дийн Ачисън нетактично проповядваше, че „Съединените щати са локомотивът на човечеството, а останалата част от света е последният вагон.” Върховна арогантност, която не създаде никакви приятели, а безкрайни врагове. По този начин са били измисляни евфемизми за прикриване на скрития мотив на американската външна политика, защото „власт в името на властта”, звучи е твърде грубо и отблъскващо, пише Брус Фейн във „Уошингтън таймс” (The Washington Times).
Новият шеф на ЦРУ - яростен противник на най-голямото зло в Близкия изток
Дясната ръка на Тръмп - стратег и довереник на диктатори
Ачисън и неговите колеги в началото на Студената война бяха заблудени с убеждението, че САЩ са обременени със задължението да бъдат лидер на света.
Нищо ново под слънцето. От самото начало на историята народите са се коронясвали за избрани, за да оправдаят задоволяването на генетичното си желание за власт и господство.
Самоопределянето като висша раса, имаща право да контролира света, обаче винаги е водело до провал.
В наши дни стремежът за господство се крие зад благозвучни фрази. САЩ, например, често се изповядва „стабилността” като цел на външната политика и от тази позиция критикува анексирането на Крим от Русия.
Какво обаче правят самите Съединени щати след Втората световна война. Те инфилтрираха агенти в Източна и Централна Европа и на Балканите, за да свалят или да отслабят комунистическите правителства. ЦРУ предоставяше паравоенна подкрепа на Далай Лама и Тибет срещу комунистически Китай в продължение на десетилетия до посещението на президента Ричард Никсън през 1972 г.
ЦРУ свали демократично избрания премиер на Иран Мохамед Мосадък през 1953 г. в полза на корупмпирания мегаломан шах Мохамед Реза Пахлави. Това в крайна сметка предизвика иранската революция през 1979 г. и добирането до властта на аятолах Хомейни. Иран вече е заклет враг, спонсорираща тероризма държава, както и намесващ се в делата на Бахрейн, Ливан, Сирия, Йемен и Ирак.
Пак ЦРУ свали президента на Гватемала Джакобо Арбенс през 1954 г. Това постави началото на продължило десетилетия военно управление на геноцид и вътрешните конвулсии. Днес насилието на бандите в Гватемала, предизвиква прилив на бежанци към САЩ.
Опитът на ЦРУ за сваляне на президента Сукарно в Индонезия през 1958 г. се провали. Вторият опит успя през 1965 г., което предизвика неизразима кървава баня, описана във филма „The Act of Killing”.
Опитът на ЦРУ за сваляне от власт на Фидел Кастро в Куба през 1961 г. бе последван от няколко опита за убийство в „Операция Мангуста“. Бяха засети семената на Кубинската криза от 1962 г., която за малко не предизвика ядрена война с Русия.
САЩ хвърлиха 300 милиона тона касетъчни бомби по време на тайната война в Лаос, което превърна азиатската страна в пустош.
Вашингтон подкрепи насилственото отделяне на Косово от Сърбия, прекроявайки европейски граници.
Ще се заеме ли Тръмп с името на Македония
Петте изумителни лъжи на Хилари Клинтън за Сирия
Пак с подкрепата на САЩ Южен Судан беше разделен от Судан. Това доведе до вълна от зверства, която клони към геноцид.
Американската намеса създаде хаос в целия Близък изток, Северна Африка и Южна Азия, Либия, Сомалия, Йемен, Сирия, Ирак, Афганистан, Пакистан.
С помощта на САЩ беше свален украинският президент Виктор Янукович, което предизвика анексирането на Крим от Русия и де факто раздели Украйна.
И през цялото това време не става въпрос за демокрация, а за власт. Американската външна политика традиционно подкрепя диктаторски или тиранични правителства като това на Сомоса в Никарагуа, на Пиночет в Чили, на генералите в Аржентина, на кралете на Саудитска Арабия или на Али Абдула Салех в Йемен.
Хенри Кисинджър подкрепи насилственото сваляне на демократично избрания президент на Чили Салвадор Алиенде в полза на диктатора Аугусто Пиночет с обяснението „защо трябва да се въздържане от действия и да позволим страната да стане комунистическа поради безотговорността на собствения си народ?”
Хилари Клинтън беше също толкова надменна при провеждането на палестинските избори през 2005 г., които доведоха на власт „Хамас“: „ние би трябвало да сме убедени, че сме направили необходимото, за да се определи кой ще спечели”.
Не затаявайте дъх заради каквато и да е промяна на външната политика от новоизбрания президент Доналд Тръмп. Властта в името на властта ще продължи да бъде водеща.
криза, която тихо расте" />
