Прекаленото тълкуване на резултатите от гласуването на
партийните събрания в Айова е опасно. Като първи вот в сезона на
първичните избори в САЩ, който започва все по-рано и по-рано,
той не може да бъде сметнат по никакъв начин за представителен
или прогностичен.
Особеният характер на Айова - провинциална и консервативна, винаги облагодетелства кандидати с подобна щампа, а други поставя в съответно неизгодно положение.
Много
по-различният характер на Ню Хемпшър, чиито първични избори са
следващата седмица, и на Северна Каролина след 11 дни, ще
създаде
по-цялостна картина на борбата за номинации.
Това обаче не означава, че не могат да се направят заключения за тазгодишната надпревара в Айова.
Всъщност първото заключение бе направено на 4 януари с похвалното изявление на Мишел Бакман, която обяви, че няма да води кампания в Южна Каролина и се оттегля от надпреварата. Смята се, че и Рик Пери от Тексас също преосмисля позицията си.
Неуспехът на Бакман, която е родом от Айова, да се изкачи на
по-високо място от 6-то (от 9 възможни), предполага, че
привлекателността на популисткото движение "Чаено парти" може да е
стигнала връхната си точка. Дали то не беше само забвна тенденция за гласоподавателите, с която те флиртуваха
между президентските избори, но не и когато се стигна до
сериозните неща?
Или може би гласоподавателите не са харесали самата Бакман, а не нейната партийна принадлежност. Така или иначе фактът, че републиканците кореняци в Айова предпочетоха представителите на мейнстрийма, и дори либертарианеца Рон Пол, пред някой, асоцииран с несериозното "Чаено парти", ще успокои много републиканци. Бакман междувременно може да се замисли за изменчивостта на гласоподавателите в родния й щат - тя спечели голямото политическо събитие миналото лято - неофициалното гласуване в Айова. Оттогава тя върви надолу почти през цялото време.
Консерваторът ветеран Нют Гингрич оцеля в борбата и може
благоразумно да изчака докато Южна Каролина изчисли шансовете му
за завръщане.
Но изненадата в Айова бе нищожната разлика между
фаворита Мит Ромни и Рик Санторъм,
бившия сенатор от
Пенсилвания. Преднината му бе само осем гласа при висока
избирателна активност.
Колкото залезът на "Чаеното парти", ако става въпрос за това въобще, може да е лоша новина за Барак Обама, давайки на американските гласоподаватели по-вероятна републиканска алтернатива, толкова и перспективата за по-оспорвана и проточена надпревара за номинацията на Републиканската партия е напълно
в интерес на Обама.
Санторъм може да се окаже чудо за един ден или един месец. Предразполагащ и красноречив, той носи политически багаж от времето си като сенатор. Ранното му представяне може също да е измамно, тъй като Ромни реши да се присъедини към съревнованието в Айова на относително късен етап.
Ромни обаче е далеч от дома си и скучен. Той би трябвало да се представи добре в Ню Хемпшър, но като човек, родом от Ню Инглънд и бивш губернатор на съседния Масачузетс, ключовото му изпитание ще е в Южна Каролина, където трябва да стане ясно докъде мормонската му религия ще бъде от полза за избирането му, ако въобще бъде такава. Това не е от нещата, които се разкриват при проучвания на мненията. То става ясно при урните.
Паралел за републиканските кандидати е 1992 г.,
когато
губернаторът Бил Клинтън дойде от "горските пущинаци" и лиши
Джордж Буш от втори мандат.
Изглежда това се въртеше в ума на
Санторъм, когато размишляваше на глас дали да се
кандидатира. Това, което някога изглеждаше като истинска
възможност за републиканците обаче, може да започне да изчезва.
Колкото по-трайно е икономическото възстановяване и колкото
по-продължително и по-разединяващо е търсенето в Републиканската
партия на кандидат-президент, толкова по-добри стават шансовете
на Обама за втори мандат.
Резултатът в Айова в този смисъл бе повече победа за него, отколкото за който и да е републиканец.
