46-годишен канадец, представян в медийни публикации като Пол Волщ, е напуснал съпругата си и седемте им деца, за да започне живот под нова идентичност. По-късно той заявява, че живее като малко момиче на име „Stefonknee“, като променя начина си на обличане, поведение и ежедневни навици, асоциирани с детска възраст. Случаят привлича международно внимание заради съчетанието между идентичност, свързвана с пола, и твърдение за идентификация като дете.
- От семеен живот към нова идентичност
Преди промяната Волщ е водил типичен семеен живот, бил е женен повече от 20 години, работил е като механик и е отглеждал седем деца. По-късно той споделя, че е преживявал емоционални затруднения, включително депресия и мисли за самоубийство.
Напускането на семейството бележи рязък разрив с предишния му живот, като близките му се адаптират към промяната основно извън публичното пространство.
53-годишен мъж се облича като ученичка
- Живот като „Stefonknee“
След раздялата той започва да живее постоянно като „Stefonknee“. Според собствените му твърдения това включва носене на детски дрехи и организиране на ежедневието около дейности, характерни за деца.
Той заявява в интервюта, че не възприема това като роля или имитация, а като реално изразяване на собствената му идентичност. По думите му този начин на живот му носи емоционално облекчение и комфорт, като го описва като форма на „игрова терапия“, която му помага да се справя с предишни травматични преживявания.
В изказванията си той посочва и друго обяснение за избора си, усещане, че е пропуснал части от детството си. Според него този начин на живот му позволява да „запълни празнината“ с преживявания, които смята, че не е имал.
A Canadian man, Paul Wolscht, left his wife of 23 years and their seven children in 2015 to pursue what he describes as his true identity—living as a six-year-old girl.
— Signaldaily (@Signaldaily_) April 28, 2026
At the age of 46, the former mechanic began living full-time under the name “Stefonknee Wolscht,” adopting… pic.twitter.com/EZbcGr1HWf
- Ежедневие и режим на живот
В интервюта той описва ежедневието си като структурирано около игра и детски дейности. Сред тях са рисуване, гледане на анимации, пеене и редене на пъзели.
Той заявява, че дори при стресови ситуации се опитва да поддържа този начин на мислене, като превръща обкръжението си в пространство за игра, за да се справя с напрежението.
В същото време признава, че извършва и част от обичайните за възрастни дейности, като шофиране или пиене на кафе, но твърди, че ги преживява през призмата на детска перспектива. По думите му избягването на „възрастово мислене“ му помага да се дистанцира от болезнени спомени.
Той описва този подход като алтернатива на други механизми за справяне със стреса, включително медикаменти или вредни навици.
Съобщава се още, че той живее с възрастна двойка, която го приема и го третира като дете, осигурявайки му среда, в която може да следва този начин на живот.
Кой решава дали Пол да бъде тя или той (видео)
- Обществен отзвук
Случаят е широко обсъждан в медии и онлайн платформи като необичаен пример за изразяване на идентичност. Той е разглеждан по различни начини, като личен механизъм за справяне, форма на идентичност или комбинация от психологически и социални фактори.
Въпреки това не се стига до единно тълкуване, а историята продължава да предизвиква обществен дебат.