В продължение на десетилетия деца са играли нa детската площадка в Нортъмбърланд, без да подозират, че точно под краката им са заровени бомби от Втората световна война. Как са попаднали там и защо никой не е знаел?
Стивън Паркинсън започнал работа в началото на януари по монтирането на нови съоръжения в Скотс Парк в град Уулър, сгушен сред хълмовете Чевиот, пише BBC.
Докато копаел, нещо в пръстта му се сторило подозрително.
„Беше голям шок – изглеждаше като бомба, но не знаехме дали е истинска или безопасна“, спомня си той с лек смях.
He found a bomb under a playground - and there were 176 more - The playground now offering children an explosion of fun without the threat of an actual explosion. via @BBC https://t.co/TkNy7JoTu0 pic.twitter.com/NAgjCG6y5M
— 🌊🌊💙💙 Viking Resistance 💙💙🌊🌊 (@VikingFBR) August 15, 2025
Фирмата на Стивън уведомила Керън Роджърс от енорийския съвет, но и за местните власти находката била загадка.
„В ръководството на служителя няма раздел за справяне със заподозряна бомба на детска площадка“, казва тя с иронична усмивка. „Но веднага оградихме района.“
Съветникът Марк Матер споделя:
„Беше почти вълнуващо. Отидох да видя какво става и наистина приличаше на бомба. Но никой тогава не подозираше мащаба на това, което щяхме да открием.“
Екип за обезвреждане на взривни вещества от гарнизона в Катерик потвърдил, че това е бомба от Втората световна война. Мислейки, че е единичен случай, ремонтът продължил на следващия ден — докато не излязла наяве още една.
При строителни дейности често се намират следи от миналото — понякога изненадващи, но обикновено безобидни.
Далън Тан от Асоциацията на производителите на детски площадки казва, че е попадал на „стари бутилки уиски, железопътни траверси, бодлива тел, дори секс играчки и пистолет, но никога на бомби“.
Днес фирмите обикновено проверяват дали на терена е имало военни или промишлени дейности, както и извършват сондажи и сканирания с уреди за избягване на кабели (CAT). Но през 80-те, когато паркът е изграден, стандартите за безопасност били съвсем други.
„Не мисля, че някой е виновен. Просто изключително лош късмет“, казва Тан.
В Уулър извикали компанията Brimstone — една от малкото във Великобритания, специализирани в премахването на военновременни боеприпаси. От основаването си през 2016 г. тя е извадила над 200 000 такива предмета.
„Вече нищо не може да ме изненада в тази работа“, казва заместник-директорът Адам Танер.
Започнали внимателно ръчно копаене около първата яма и за два дни открили още 90 тренировъчни бомби, използвани за обучение на екипажи и пилоти. Те не били бойни, но съдържали заряд.
„Забелязахме, че са подредени в редици, на равни разстояния. Очевидно са били поставени умишлено“, обяснява Танер.
Brimstone останаха на терена още три седмици, като обхождали площта с металотърсачи. Накрая броят на откритите бомби стигнал 177.
Една от версиите е, че са били заровени от Home Guard — доброволната военна организация, подготвяна за защита при германска инвазия.
Но Алън Стуре от Обществото за местна история в Глендейл смята, че е по-вероятно това да е работа на редовната армия.
„Това беше важна тренировъчна зона за военните и добре охранявана. Имаше 2000 войници, разположени в RAF Milfield, северно от Уулър“, казва той.
По думите му на мястото вероятно е имало и депо за боеприпаси. Доставките пристигали по отклонение от железопътната линия Алнуик – Корнхил. На въздушна снимка от 1948 г. се виждат останки от коловоз и сгради на депото.
В архивни записи от 1981 г. местните жители Мати Фернингтън и Морис Харди си спомнят:
„Знаете частта, където сега е детската площадка? Всичко беше оградено“, казва Харди.
„Винаги пристигаха тежки товари“, допълва Фернингтън.
Изследователи от Brimstone също открили останки от военновременни сглобяеми метални постройки, известни като колиби „Нисан“.
Оръжията през войната били складирани в огромни количества и след края ѝ трябвало бързо да бъдат унищожени. Много просто били хвърляни в морето.
Проф. Дейвид Александър от Университетския колеж в Лондон обяснява:
„Имаше милиони тонове излишни боеприпаси по целия свят и през 1945 г. никой не мислеше за здраве и безопасност. След шест години бомбардировки, нагласата беше: Просто се отървете от тях.“
Колин Дъруърд, ръководител на Blyth Battery – музей на военновременни укрепления по брега на Нортъмбърланд – не бил изненадан от новината. В колекцията им имало много тренировъчни бомби, изкопани из целия окръг.
„Старите войници разказваха какво са заравяли в края на войната – минохвъргачки, патрони… Хиляди, дори милиони. Всичко това остана в земята“, казва той.
Паркът отново е отворен и за съветника Марк Матер, родом от Уулър, това е голямо облекчение.
„Това беше моят детски парк. Аз бях едно от онези деца, които тичаха над тези бомби – само на 20–25 сантиметра под нас. Беше истинско емоционално преживяване. Не знам дали някога ще разберем кой ги е сложил там и защо, но се радвам, че вече ги няма.“
