П реди десет години Доналд Тръмп се спусна по златния ескалатор в Trump Tower и обяви своята кандидатура за президент на Съединените щати – момент, който мнозина приеха първоначално като медиен трик, а не като реална заявка за власт.
Днес обаче е ясно, че този ден през 2015 г. отбеляза началото на една от най-противоречивите и поляризиращи епохи в американската политическа история. Въпреки поредица от скандали, критики и съдебни разследвания, Тръмп не само оцеля политически, но и остана централна фигура на американската (и световната) сцена.
По случай десетата годишнина от старта на кампанията му, Newsweek прави ретроспекция на десет от най-шокиращите и символични моменти от ерата „Тръмп“ – събития, които промениха политиката, обществените нагласи и самото разбиране за лидерство.
10 years ago, Donald Trump took an escalator ride and change American politics forever pic.twitter.com/bfnMottuTs
— The Highland Knight (@KnightHighland) June 16, 2025
1. Началото: „Изнасилвачи и престъпници“
На 16 юни 2015 г. Доналд Тръмп обяви кандидатурата си за президент със скандална реч от фоайето на Trump Tower. В нея заяви, че Мексико изпраща в САЩ „хора с много проблеми“, добавяйки:
„Те носят наркотици, носят престъпност – те са изнасилвачи. А някои, предполагам, са добри хора.“
Изказването предизвика мигновена буря от критики. Демократите го заклеймиха като ксенофобско и „ужасяващо“, а компании като NBC и Macy’s прекратиха отношенията си с Тръмп.
Левицата възропта:
Хилари Клинтън нарече речта „срамна“ и „отблъскваща", тъй като Тръмп отказа да се извини.
Консервативният лагер се раздели:
Докато Тед Круз и Ан Култър го защитиха като човек, който казва нещата, които другите не смеят, сенатори като Джон Маккейн остро го разкритикуваха, обвинявайки го в увреждане на отношенията с латиноамериканските гласоподаватели.
2. Подигравка с Джон Маккейн: „Харесвам хора, които не са заловени“
На 18 юли 2015 г., едва месец след началото на кампанията, Тръмп се подигра с военната служба на сенатор Джон Маккейн — ветеран от войната във Виетнам, прекарал пет години като военнопленник:
„Той не е герой от войната. Беше герой, защото беше заловен. Аз харесвам хора, които не са били заловени.“
Тръмп избегна драфта за Виетнам поради "костни шпори" в краката си.
Реакцията беше бурна:
Ветерански организации, демократи и дори много републиканци осъдиха остро Тръмп. Хари Рийд го нарече „социопат“, а Джо Байдън определи коментара като „клевета“.
Рик Пери, Джеб Буш и Линдзи Греъм призоваха Тръмп да се оттегли. Единствено Тед Круз продължи да избягва критиката, запазвайки неутралитет.
3. Скандалът „Access Hollywood“
На 7 октомври 2016 г. избухна нов скандал — беше публикуван запис от 2005 г., в който Тръмп се хвали пред водещия Били Буш, че може да опипва жени без съгласие:
„Хвани ги за вагината. Можеш да правиш всичко.“
Той също така каза, че може да целува жени без съгласието им, защото "когато си звезда, ти позволяват да го правиш".
Обществена реакция:
Мишел Обама заяви, че думите са я „разтърсили до дъното“. Хилари Клинтън и други демократи го призоваха да се оттегли.
Десният отговор:
Макар че фигури като Пол Райън и Майк Пенс определиха думите му като „непростими“, мнозина – включително Мелания Тръмп – останаха зад него. Коментарите бяха определени като „момчешки разговор“. За поддръжниците му това бе просто поредният пример за „медийно преекспониране“.
4. Уволнението на Джеймс Коми
На 9 май 2017 г., вече като президент, Тръмп уволни директора на ФБР Джеймс Коми — в разгара на разследването за руската намеса в изборите през 2016 г.
Официалната версия:
Коми бил уволнен заради действията си по случая с имейлите на Клинтън.
Истинската причина според Тръмп:
По-късно сам призна, че „това с Русия“ е било фактор, когато е взел решението.
Реакции:
Сенатор Чък Шумър определи уволнението като „Никсъново“ и настоя за независимо разследване. Мнозина го видяха като опит за спиране на проучването на ФБР.
5. „Много добри хора от двете страни“
На 15 август 2017 г. Доналд Тръмп предизвика национална медийна буря, след като заяви по време на пресконференция в Trump Tower, че на расистки митинг в Шарлотсвил (Вирджиния) имало „много добри хора и от двете страни“. Поводът бе сблъсък между неонацисти и контрапротестиращи, при който бе убита Хедър Хейер.
Въпреки че по-късно осъди белите националисти, Тръмп успя да приравни тези, които се борят срещу омразата, с онези, които я насърчават, като осъди и „алт-лявото“ движение.
Левицата отговаря: „Няма морална еквивалентност“
Демократи и граждански организации нарекоха изказването му опасно и оскърбително. Джо Байдън обвини Тръмп, че „поставя на една и съща морална плоскост антирасисти и бели расисти“, наричайки поведението му „петно върху Америка“. Нанси Пелоси го определи като „откровено съчувствие към бели националисти“ и „позорна липса на лидерство“. NAACP и Антидифамационната лига също се включиха в острата корекция, а Камарата на представителите прие резолюция, осъждаща постъпката.
Реакцията на републиканците: „Трябваше ясно да се осъди омразата“
Сред републиканците, сенатор Маккейн заяви: „Няма морална еквивалентност между нацистите и техните противници“. Сенатор Рубио критикува Тръмп за отказ от първоначална осъдителна позиция, а Макконъл гласи: „Няма добри неонацисти“. Линдзи Греъм предупреди, че подобни думи разединяват нацията. Дори икономическият съветник Гари Кон посочи случилото се като основателна причина за оставката си.
Подкрепа от крайно дясно: „Някои казаха: „Благодарим за смелостта““
Бившият лидер на KKK Дейвид Дюк благодари на Тръмп „за честността и смелостта“.
Тръмп по-късно заяви, че е реагирал „перфектно“ и че целият скандал е „медийна измама“ според MAGA средите.
6. Хвърляне на домакинска хартия в Пуерто Рико: помощ или пропаганда?
На 3 октомври 2017 г., две седмици след опустошителния ураган Мария, Тръмп се появи в Сан Хуан, Пуерто Рико и започна да хвърля руло домакинска хартия към тълпата. С тези жестове, снимани и разпространени масово в медиите, посещението бе определено като „неуместно изпълнение на състрадание“.
7. Covid-диагнозата на Тръмп: седмици преди изборите през 2020 г.
На 2 октомври 2020 г., само месец преди изборите, Тръмп обяви, че той и Мелания са дали положителен тест за COVID-19.
Тръмп, който многократно омаловажаваше опасността на вируса, се разболя толкова тежко, че беше хоспитализиран в Националния военен медицински център Уолтър Рийд за няколко дни, преди да се върне в Белия дом.
След завръщането си президентът, театрално махна маската си за лице на балкона на Труман и обяви, че се връща на работа.
8. Натиск върху Пенс за анулиране на изборите: 6 януари 2021 г.
След изборната загуба през 2020 г., Тръмп насочи усилията към 6 януари – деня на вота в Конгреса. Неговото изявление: вицепрезидентът Пенс можел да отхвърли гласовете на Избирателната колегия. Пенс отказа, и часове по-късно поддръжници на Тръмп (мнозина от които помилвани от него днес), щурмуваха Капитолия.
Левият отговор: „Опит за преврат“
Демократите и някои републиканци осъдиха случилото се като застрашаващо демокрацията. Нанси Пелоси нарече Тръмп „подстрекател на въоръжено въстание“, а Чък Шумър говори за „бунтовна заплаха“. Пенс, подкрепен от Макконъл и Греъм, отказа да наруши закона и Конституцията, а някои представители нарекоха действията на Тръмп „най-голямото предателство в историята“.
Републиканската драма: Пенс между закон и партийната база
Вицепрезидентът предприема конституционен път, което вбеси част от Републиканската партия. Пенс получи подкрепа от водещи фигури като Маккарти, които признаха, че е изпълнил ролята си. Много от основните привърженици на Тръмп обаче не простиха решението му, което задълбочи разлом в партията – разлом, който все още остава.
9. Сблъсъкът със Зеленски в Овалния кабинет: 28 февруари 2025 г.
Няколко години след завръщането си в Белия дом, Тръмп прие в Овалния кабинет украинския президент Володимир Зеленски. Срещата загрубя бързо, като помощникът JD Vance посочи Зеленски като „неуважителен“. Тръмп обвини украинския лидер, че не е бил „подготвен за мир“, прекъсна пресконференцията и отмени работния обяд с президента. Зеленски си тръгна от Белия дом по-рано от очакваното.
По време на срещата се критикува и това, че Зеленски все още не носи костюм, а военни дрехи - решение, което той многократно е обсъждал пред медиите.
Демократите и някои републиканци изразиха загуба на доверие в политиката на САЩ: лидерът на сенатското малцинство Чък Шумър заяви, че Тръмп и Ванс „вършат мръсната работа на Путин“. Представители като Хесус Гарсия и Майк Лоулър заклеймиха публичния „дипломатически колапс“ и заявиха, че „единствен победител е Путин“.
Републиканската реакция: Зеленски е виновен?
Мнозина републиканци винят Зеленски за ескалацията. Линдзи Греъм заяви, че украинският президент има нужда от извинение или оставка, оставайки верен на правителствената позиция. Дон Бейкън определи срещата като „лош ден за американската външна политика“. Стивън Милър, обаче, я нарече „един от великите моменти в дипломатическата история на Америка“, цитирайки гордостта на MAGA избирателите.
10. „Ден на освобождението“: новата митническа политика на Тръмп
На 2 април Тръмп обяви във Вашингтон новата програма за „реципрочни мита“ – част от икономическата му стратегия, която предизвика „Ден на освобождението в Америка“. Финансовите пазари реагираха остро, губейки трилиони в стойност, тъй като опасенията от глобална търговска война се засилиха. Мита бяха поставени и върху слабо населени области - в някои случаи, само от пингвини.
Левият коментар: „Икономическо самонараняване“
Демократи и икономисти предупредиха, че новите мита могат да доведат до рецесия и скок в цените. Хаким Джефрис ги нарече „ден на рецесията“, Чък Шумър ги определи като „данък върху семействата“, а Moody's Analytics предупреди за рецесия през 2026. Председателят на Фед Джеръм Пауъл добави, че митата могат да забавят икономическия растеж и да възобновят инфлацията.
Републиканската гледна точка: „Америка първо, икономически патриотизъм“
Поддръжниците на Тръмп приветстваха политиката, апелирайки към патриотично потребление и защита на работните места. Сенатор Рик Скот призова: „Купувайте американско!“, а конгресмените Бабин и Макклейн заявиха, че митата работят. Някои обаче, сред които Макконъл, Мърковски, Колинс и Ранд Пол, изразиха опасения – и това доведе до разгорещен спор, в който Илон Мъск заяви публично, че митата могат да попречат на бизнеса и икономическия растеж.
