Точно в 19:19 ч. първоначалните леки спречквания в публиката стихнаха заради недостига на места в залата.
Пътеките между редовете бяха изпълнени с хора.
Пръв на сцената, с неговата китара, излезе Умберто Тоци, пеейки евъргрийна Gente di mare.
"Щастлив съм, че отново се върнах в София. Да свиря със Софийската филхармония е голямо удоволствие за мен", каза Тоци, който се качва за втори път на сцената на НДК след концерта си през февруари 2012 г.
Последва песента, с която Тоци обиколи целия свят - Ti amo.
Още в началото на вечерта бе ясно, че това ще е вечер не само на български говорещите италианци, но и на златните хитове на 80-те и 90-те от Ботуша.
С музиката на симфониците Тоци изпълни Gloria - втората най-продавана италианска песен за всички времена, а по средата на песента излезе Ал Бано.
Въпреки че беше подготвил реч на хартия, Ал Бано показа завидните си езикови познания по български език след неколкократните си посещения у нас.
"Как сте? Добре? Аз също с вас. Благодаря ви!",
каза той, посрещнат от развълнувани аплодисменти.
"Винаги обичам да се връщам при вас. Ние имаме много общо", каза Ал Бано и разказа отново своята стара приказка за това, че нашите знамена – на България и Италия, имат еднакви цветове.
Той разказа с песен за Аманда – драматична и истинска история за момиче, мечтаещо за красив свят, но попаднало в ръцете на недоброжелатели, която заплатила с живота си, за да остане мечтата й чиста. Ал Бано запя E la mia vitа – песента, за която разказа как през 1996 година слага начало на соловата му кариера на фестивала в Сан Ремо.
След всяка песен и преди началото на следващата той разказваше историята й.
За Ci Sara, която Ал Бано изпълняваше с Ромина Пауър, обаче му пригласяха двете невероятни беквокалистки. Ал Бано заби гвоздея в концертната вечер с изпълнението на най-популярната опера на Верди – "Набуко".
После публиката затаи дъх с Ave Maria – една молитва и музика.
Благодарността си към пълната зала той показа, като благодари на колене.
И за да задоволи желанието на слушащите, Ал Бано разказа историята на поредната песен, превърнала се в неповторим хит през годините - Liberta.
Песен от 1987 г., написана по повод падането на Берлинската стена. Заедно с Ромина Пауър двамата я пееха за 600-годишнината от основаването на Берлин. "За щастие тази стена падна, този символ на арогантността", каза Ал Бано и посвети Liberta на всички хора в залата.
Тъй като всеки обяд завършва с нещо хубаво, дойде моментът, в който на сцената излезе Тото Кутуньо. Облечен в бял костюм италианецът се похвали, че не е Ал Бано, но е написал 300 песни, а от публиката се чу женски глас: "Давай ги една по една".
Изненадващо любимецът на няколко поколения жени не само в Италия, а и по света, започна с поздрав за всички мъже в залата. Бързо обаче показа чара си и изпя Serenata специално за представителките на нежния пол в редиците на симфониците.
Кутуньо не пропусна да се похвали с шестте си втори места на фестивала в Сан Ремо и двете си победи там. Първата си победа той посвети на България – песента Solo Noi от 1980 г.
Последва най-големият му международен хит L`Italiano – изпълнение, след което управителите на Зала 1 ще трябва да подменят седалки, защото хората не спираха да танцуват дори и седнали. Пеейки Soli,
Тото се разходи из залата, снима се с почитателите си,
а най-големите късметлийки ги зарадва с песен "на ухо".
"Как да разкажа емоциите си, като се върна в Италия. Вие ми напълнихте сърцето", каза Тото Кутуньо – признание, достатъчно за всеки верен почитател. Той разказа за битката си с рака и как преди 6 години Ал Бано, когото тогава не познавал, му подал ръка.
"Сега той е мой брат", каза Кутуньо. Думите предшестваха Salut – песен не за сбогом, а за довиждане. "Преди всичко да се върна отново при вас", каза Тото.
След трите мини-концерта на Умберто Тоци, Ал Бано и Тото Кутуньо тримата италианци излязоха заедно на сцената. Типично по италиански с разговори и закачки помежду си, музикантите представиха съвместния си проект – част от кандидатурата за София за европейска столица на културата през 2019 .
Кутуньо не пропусна отново да обещае, че ако живее втори живот, ще се ожени за българка, а колегата му Тоци веднага го контрира, че той така или иначе ще живее до 100 години, така че да се жени още сега. Тримата изпълниха четири песни заедно.
Първата бе песента Insieme: 1992, с която Кутуньо печели конкурса на Евровизия през 90-та година. Последва Felicita и може би най-известната италианска песен – Lasciate mi Cantare.
Изненадата певците оставиха за финал – финал с "Моя страна, моя България".
Песента на Емил Димитров изправи на крак препълнената Зала 1. Въпреки че Тоци, Кутуньо и Ал Бано изпяха само припева на т.нар. "неофициален български химн", жестът беше изключителен.
Източник: БГНЕС
Последвайте ни
