Основателят на бандата (DDT.ru), останал с нея през всички смени на състава от 1980 г. насам, през всичките й периоди - от наивно романтичния до дълбоко поетичния и екзистенциално зрелия, ще пее пред дълго очаквалите го български фенове на днес, 24 октомври, от 20 ч. в зала "Универсиада".
Юрий - поетът с неизменната си запазена марка очила, бардът с крайно специфичния глас, гостува със своите музиканти за първи път у нас, след като по-рано тази година ги изпревариха другите руски рокветерани "Машина времени".
Популярността на "ДДТ" е обратнопропорционална на отношението на властта в бившия СССР към нея - макар че по думите на самия Шевчук групата никога не е била политическа, а просто вярна на гражданския си дълг, и феновете й са неудържимо много.
Показателно е и името - ДДТ, безцветно, кристално вещество, което е опасно за човека, но унищожаващо паразитите.
В СССР на времето и в Русия днес на майтап го дешифрират като "Добрый День, Товарищи!", "Детский Драматический Театр" и "Дом Детского Творчества".
Химическото вещество Дихлор-Дифенил-Трихлорметилметан се е използвало масово против вредни паразити и насекоми. Употребата на ДДТ е забранена поради вредното действие върху човешкия организъм - уврежда черния дроб, сърдечно-съдовата система, централната нервна система, спомага за появяването на тумори и предизвиква много мутации, освен това се акумулира в почвата, където може да се задържи десетки години.
Още след първия им концерт през 1982 г. албумите на "ДДТ" са забранени, а бандата минава в нелегалност. После отказват техни концерти, режат им изпълнения от телевизионни програми, наричат ги "нехранимайковци", "агенти на Ватикана" (заради текста на песента "Наполним небо добротой").
През 1984 г. излиза класическият им албум "Периферия", в който Шевчук обрисува не особено приветливо и благосклонно житейската релност в СССР, и отношенията с властите отново се обтягат.
Нерядко го сравняват с големия Владимир Висоцки,
тъй като е повлиян силно от съветската бард култура на поетите с китара, като Висоцки и Булат Окуджава.
Тъй като става невъзможно да продължи да работи в град Уфа, където живее със семейството си, и след кратък престой в Свердловск, Юрий се премества в Москва през 1985 г., където работи какво ли не и издава два албума.
От края на тази година "ДДТ" е и в нов състав. Групата започва поредица от участия на концерти в страната и по фестивали.
Три години по-късно най-голямата звукозаписна компания "Мелодия" издава първия официално одобрен сборен албум с най-хубавите им песни "Я получил эту роль", а едноименната песен става химн на съветското рокдвижение.
"Нас сомненья грызут, я сомнениям этим не рад, Эта мерзкая тяжесть в груди разбивает любовь. А пока мы сидим и страдаем, скулим у захлопнутых врат, Нас колотит уже чем попало да в глаз или в бровь", пее Шевчук.
От албума са продадени половин милион копия, за което музикантите получават... 15 долара. През 1989 г. "ДДТ" за пръв път посещават САЩ, а събитието отразява дори МТV.
90-те години са изключително активни за групата,
която внимателно подготвя концертите си за многохилядна публика, предлагайки по-зрял репертоар с песни на философска, социална, лирична тематика.
През тези години музикантите записват множество албуми, сред които "Черный пес Петербург", "Это все", "Любовь" и култовият "Мир номер ноль" от 1999 г., на който понякога Юрий приписва съществуването на "ДДТ".
През 1992 г. съпругата му - неговата муза Елмира, умира от рак. Година по-късно "ДДТ" е определена за най-добрата рокгрупа в Русия, а Шевчук - за най-големия рокмузикант.
За 15-годишния юбилей на бандата се събират безпрецедентен брой фенове, с какъвто друга група в страната не може да се похвали. Подобна е картината и за 20-ата годишнина през 2000 г.
И през това десетилетие "ДДТ" записват усилено албуми, сред които "Единочество 1, 2", "Пропавший без вести", "Прекрасная любовь", "Не стреляй".
Независимо от дългата си история и внушителната възраст, групата продължава да расте и се развива и да радва феновете си с ново звучене, композиции и сюжети, без да изменя на принципите си.
