Грейс Парк от "Хавай 5-0": Понякога се чувствам глупава

Актрисата Грейс Парк, която познаваме като Коно от сериала"Хавай 5-0", е родена на 14 март 1974 г. в Лос Анджелис, Калифорния, САЩ.

Преди "Хавай 5-0" тя се е снимала в сериала  "Чистачът" (The Cleaner) и "Бойна звезда Галактика" както и с епизодична роля в "От местопрестъплението: Лас Вегас". Гледали сме и я във филма "Ромео трябва да умре" в ролята на азиатската танцьорка.

- Здравей, Грейс. Твоята героиня Коно не прилича на повечето жени, които сме свикнали да гледаме по телевизията. Тя е силна и независима. Мислиш ли, че е важно жената да бъде изобразявана по такъв начин по телевизията?

- Мисля, че е важно да има разнообразие от портрети на жената. Така че, наистина е важно да имаш и една силна и независима жена, защото не всички искаме жените винаги да играят просто поддържаща роля на мъжките герои. Така стои въпросът и в реалния живот.

Харесвам героинята си Коно, заради всичко онова, което представлява, но в същото време ще съм много щастлива, ако не й се налага да сритва задници всеки епизод. Доста е забавно, но харесвам много и това, че тя диша и живее простичко и обикновено.

- Какви бяха първите ти мисли, когато се свързаха с теб за ролята?

- Бях много развълнувана, особено след като разбрах, че и Алекс Курцман и Робърт Орси също са замесени. Не познавах Алекс О'Лоулин много добре, а той е такава радост за снимачния процес - напомня ми дори на един много близък мой приятел от миналото.

Беше интересно да се съберем толкова различни хора на едно място. Даниъл, който познавах от преди, както и Скот, който е невероятно талантлив актьор и в същото време много интересна личност. Когато снимаш, дълго време си откъснат от близки и приятели, прекарваш огромна част от времето си на снимачната площадка и бързо се сприятелявате.

Мисля, че след години ще си спомням с огромно удоволствие за всичко случило се за мен с "Хавай 5-0".

- Какво те привлече в образа на героинята ти?

- Ако трябва да бъда честна, не съм била съвсем привлечена от образа на Коно. Даниъл каза "О, този герой е страхотен!" и го направи да изглежда така, сякаш е велик образ.

Така че, докато четях, си я представях така сякаш е мацка с черен колан от Жиу-Жицу, бивш професионален сърфист, говори четири езика, носи бикини и... сещате се. Особено това с бикините беше много решаващо - клише от образа на преуспяващата жена, но с бикини.

- Снимането в телевизионни сериали не е новост за теб. С какво тази роля е по-различна от всичко, което си играла досега?

- С "Хавай 5-0" можеш да усетиш цялостната формула по-добре. Работата в "Чистачът" (The Cleaner), например, беше малко по-процедурна и се разви малко повече по време на втория сезон. Сега ритъмът е много осезаем. Виждаме забавните откъси в репликите между МакГарет и Дано, после екшън частите, които наистина са разбивачи и ги обожавам. После се впускаме в разнищването на даден случай.

Почти като в "Матрицата" е - не точно като онези зелени символи, които се спускат надолу, но е нещо подобно. Виждаш малките парчета от целия пъзел. Не знам дали е защото имам малко повече опит отпреди или е заради начина ни на работа и комуникация със сценаристите. Чета епизодите и хващам различната гледна точка към отделните типове и характери. Ясно е, че това е една много по-силна машина. Досега не съм работила в такава мащабна мрежа. Усещането е като да яхнеш мощна вълна.

- Как се подготвяш физически за снимките?

- Не винаги се изисква много физическо усилие. Има ограничени физически занимания. Не съм от хората, които прекаляват с тях, но, разбира се, винаги те карат да се чувстваш по-добре, а и знаеш, че резултатите са от полза за добрия външен вид.

Важно е в деня на снимките на тези сцени да направиш задължителна загрявка, да раздвижиш и загрееш всички части на тялото, за да не си изкълчиш глезена, да си изкривиш врата или нещо подобно.

Обикновено преди да се появя на снимки, се отдръпвам някъде встрани и правя упражнения. Не можеш да започнеш сцена след гонитба с две дълги и тежки вдишвания като на уморен човек и на третото вече да дишаш нормално.

Това няма да изглежда естествено. Има много изкуствени неща в това, което правим. Около теб има около 60 човека, които те наблюдават и ти започваш да говориш след като чуеш "Екшън!".

Налага се да повтаряш едно и също множество пъти и всеки път трябва да изглежда сякаш е за пръв път. Трудно е и защото говориш заучени чужди думи. Така че, налага се да се подготвям, разбира се, за да когато чуя "Готова ли си, Грейс?", да мога да бягам напред-назад по някой покрив, когато се наложи.

- Кое е нещото, което най-силно те удовлетворява от факта, че си поела тази роля?

- Бих казала, че ми отне време, докато забележа, че се чувствам като най-глупавата в сравнение с които и да е други снимки, на които съм била.

Мисля, че е защото преди съм работила винаги с хора, които биха изтъкнали това, биха го обърнали на смях дори с чувство за хумор и всички биха се посмяли добре. Завързвах и контакти с хората, с които работех. В този сериал е малко по-различно - не ме разбирайте погрешно - харесвам абсолютно всички.

Просто за пръв път се чувствам толкова свободна и в същото време толкова небрежна и глупава, и странна. Обикалям наоколо, наблюдавам и осъзнавам, че преди не съм била такава. Осъзнах, че това е едно от нещата, на които този сериал ще ме научи и ще ми остане завинаги от ползва -- фактът, че личните отношения нямат нищо общо с работата.

- Мислиш ли, че това е така, защото си единствената жена наред с трима мъже?

- Може би е така отчасти, защото има няколко пакостника в екипа. Обикновено се сближавам и имам приказка с актьорите от екипа, но в случая актьорският състав е толкова малък, че запознах да се сприятелявам повече със сценичния екип и дори покрай това научих доста допълнителни неща за снимачния процес.

Не знаех дори, че клапата всъщност е ужасно важна за постройката на картината на камерата. Мислех, че просто щрака, начало и край на сцената. Преди бях нещо като дете по време на снимките - заставаш пред камерата, правиш това, което се изисква от теб, а ужасно много хора имат грижа за всичко останало. Мисля, че това е едно от нещата, които осъзнах и които научих.

- Познаваше ли някой от актьорския състав преди да започнете снимките на сериала?

- Познавах Даниъл. Заедно бяхме водещи на едни награди. Излизахме да хапнем след това и си спомням, че на съседната маса имаше група момчета, които явно си бяха пийнали и си шушукаха за него. Не можах много добре да различа, но говореха нещо за "Изгубени" и Даниъл Дей Ким. Погледнах към него, а той ми каза "Не се тревожи, няма проблем". Постъпи много дипломатично и зряло.

Аз от друга страна станах и директно се отправих към тях, казах им няколко директни думи. Мисля, че те толкова се уплашиха, че пребледняха от притеснение. След това млъкнаха и си заминаха набързо. Почувствах се като вулкан. Не съм им викала или нещо такова, но мисля, че женския гняв, който бях набрала, и интензивността, с която говорех, свършиха перфектна работа.

- Можеш ли да кажеш, че Хавай е нещо като петият герой в сериала?

- Чувала съм много хора да го казват и е истина, но понякога се чудя дали не го казват просто, за да се намират на приказка. Според мен е важно островът да бъде развит като герой и като при всеки друг герой трябва да има дълбочина.