Само два спомена карат възрастния Сун Яотин да се просълзи: за деня, в който неговият баща отрязва тестисите му, и за деня, в който семейството му изхвърля съхраняваните в консервираща течност органи, които биха го направили отново пълноценен мъж след смъртта.
Последният китайски евнух е бил беден и изтезаван в младостта си, наказван в революционен Китай заради ролята му на "императорски роб", но в крайна сметка оценен и почитан за това, че е надживял събратята си и се е превърнал в уникална реликва, частица от "живата история".
Преди смъртта си Сун разказва за мъчителните ритуали на Забранения град (китайски императорски дворец от средата на династия Мин до края на династия Цин), за последните дни, прекарани там от император Пу Йи, за бурния политически процес, дирижиран от японците през 30-те години на миналия век.
Евнухът избягал, но попаднал във вихъра на гражданската война, после станал деец на Комунистическата партия, след това обект на преследване от радикалната левица, преди най-сетне да бъде оставен на мира.
За неговия бурен живот разказва книгата "Последният китайски евнух"
от любителя историк Цзя Инхуа, който дълги години е бил приятел на Сун и е успял да изкопчи от него тайни, прекалено мъчителни или интимни, за да бъдат разказвани на любопитните журналисти или на служителите от държавния архив.
Последният китайски евнух е починал през 1996 г. в стар храм, превърнал се в негов дом. Тази година най-накрая неговата биография бе издадена на английски.
В нея се засягат теми табу като сексуалният живот на евнусите и на техния император, ужасяващите кастрации, често правени у дома и нерядко с фатален край, разюзданите нрави и позора, съпътстващи голямата власт.
Сун се колебаеше дали да разкрива тайните на императора, разказва биографът му и допълва, че евнухът е останал лоялен към стария режим поради факта, че му е посветил толкова голяма част от живота си.
"Аз бях единственият човек, на когото имаше доверие. Сун не вярваше дори на семейството си, след като те изхвърлиха неговото "съкровище", допълва той, използвайки жаргона на евнусите за техните съхранявани гениталии.
"Съкровището" е било изхвърлено по време на китайската Културна революция между 1966 г. и 1976 г. Тогава всичко, свързано със стария строй, е можело да изложи живота на хората на опасност.
"Той плака само два пъти. Когато ми разказваше за кастрацията си и когато сподели за загубата на "съкровището" си", спомня си Цзя.
Самият той работи като чиновник в енергийния сектор, но използва цялото си свободно време, за да съхрани разказа за предсмъртните дни на императорски Китай и завладяващите истории за евнуси и принцове.
След години усърдна изследователска дейност Цзя Инхуа е успял да събере чудновати подробности за всеки аспект от живота в императорския дворец, както и дълбоко пазени тайни за сексуалността и жестокостта на владетеля, които веднага биха се озовали по челните страници на таблоидите.
Векове наред евнусите са били единствените мъже
извън китайското императорско семейство, допускани до частните покои на Забранения град. Те буквално са жертвали репродуктивните си органи с надеждата да имат изключителен достъп до владетеля, помогнал след това на някои от тях да станат богати и влиятелни политици.
Обеднялото семейство на Сун го накарало да поеме по този мъчителен и изпълнен с опасности път, надявайки се един ден синът им на свой ред да тормози тираничния земевладелец, който ограбвал техния труд и изгорил дома им.
Отчаяният баща сам извършил кастрацията на Сун върху леглото в кирпичената им къщурка - без никаква упойка и само с намазнена хартия вместо превръзка. В уретрата на младежа било вкарано гъше перо, за да не се запуши тя, докато раната заздравява.
Сун бил в безсъзнание три дни, а два месеца след това едва можел да помръдне. Когато най-накрая станал от леглото, историята му изиграла първата си лоша шега, както щяло да става и по-нататък - той разбрал, че императорът, на когото се надявал да служи, бил абдикирал седем седмици по-рано.
"Сун е имал много тежък и трагичен живот. Минал е през изпитание, което е смятал, че си струва заради баща му, но което се е оказало напълно лишено от смисъл", разказва Цзя в дома си, претъпкан със стари книги, вестници и снимки.
"Той беше много умен и проницателен. Ако империята не беше рухнала, той би стнал много влиятелен човек", продължава авторът.
На младия бивш император в крайна сметка било позволено да остане в двореца, а Сун стигнал до прислужник на императрицата, докато семейството не било изгонено най-безцеремонно от Забранения град. Това бил краят на векове традиции, както и на мечтите на евнуха.
Много евнуси избягали със съкровища от императорския дворец, но Сун си тръгнал само със спомени и с нюх за политическо оцеляване, който му послужил през последвалите години на гражданска война и идеологически смут.
