Красотата на българката през погледа на мъжете преди 150 г.

К акво са писали преди близо век и половина българските вестници за жената? Днес е особено любопитно да узнаем това - в международния ден на жената - 8 март.

В запазените броеве на излизалия във Видин първи български икономически вестник "Ступан" намираме любопитни статии, които са предназначени да ограмотяват българката в края на XIX век. Това разказа за БТА Светлана Кръстева от видинският държавен архив.

Кога жената е хубава? На този въпрос през вековете в българския периодичен печат са давани най-различни отговори, но винаги за българката е писано с много любов и преклонение за нейната хубост, душевна красота, благодарно и добро сърце, споделя Кръстева.

С много любов журналисти са писали за всеотдайната майчинска любов на българката, за нейната хубост и стил в обличането, за нейните безброй добродетели.

В брой на в. "Ступань" от декември 1875 г. четем такива думи за българската жена, които макар да са архаични, звучат актуално 150 години по-късно:

"Кога е жената хубава?

На това питане ми дават два съвсем противоположни един на други отговори. Мъжете казват, че жената е хубава: ако притежава добри душевни качества, ако има благородна душа и добро сърце.

А жените другояче мислят. Те казват: оная жена или девойка е хубава, която се носи по "модата", която разбира от новите етикеции“, пише в статията.

"Сяка жена и сяка девойка може да има истинска хубост, само да иска, ако се залови и от сърце да развие по-пълно своите душевни дарби и способности, с които е надарена от самата природа. А във вънкашното си обхождание да бъде умерена така, щото да не преминава границата на умереността. Тие са най-добрите средства за женската хубост...“, продължава публикацията.

"Защото както е смешно, когато човек види някоя жена от по-горен разред, облечена в селски дрехи, така също е смешно, когато видите една селянка, облечена в съвременните салонни облекла. Да ти е драго да гледаш селянката, когато е облечена в селски дрехи колко й много приличат; но щом облече салонски – или, както казват по нас, коконски дрехи, то тя изгубва естествената си хубост, ама каквото и хубаво лице да е имала, тя не е за тие дрехи. Сяко нейно движение, сяка нейна стъпка е смешна. Не по-малко е смешно да гледа човек малки девойчета, които се гиздат, кичат и обличат като "големите" девойки. Ами как да ви ареса една жена на възраст около 40 до 50 и повече години, която се облича по най-новата мода, ходи на високи чепичета с токове от една педя височина; туря на побелялата си вече глава кок и др.т.?“, пише в. "Ступанъ“.

"Сяка българка, която е умерена в своите желания,

която има редовен живот, която има добро сърце и прочее и прочее, тя ще да бъде винаги здрава и хубава. Най-хубавата жена става грозна щом захванат да са съгледяват бръчки по лицето й, а чудиме й се, ако е душевно хубава, и тая нейна хубост е вечна и до дълбока старост тя ще да има почитатели. Но и белилото, и червилото, кринолините, коковете и не знам що си, не са такива средства, които да могат да разхубавят една жена или една девойка. Хеле пак белилото и червилото - тие отрови - страшно развалят и повреждат природната хубост на една девойка или на една жена.

Ние вярваме, че тие (някои госпожи и госпожици) употребяват белилото и червилото, за да се покажат хубави и привлекателни повече на мъжкия свят; но нека бъдат уверени такивато госпожици, че по-голямата част - да не кажем сичкия - от тоя мъжки свят има отвращение към изкуствено белосаните и червисани лица. Това ние им го казваме в искреността си та ако щат нека ни верват. Тие неща могат да занимават и да залъгват само оние, които са слабоумни, а да обаят оние, които са безумни“, пише още в публикацията.

Според статията дрехите имат голямо влияние върху женската хубост.

"Питание е сега: какво трябва да е женското облекло? Ако облечете една кукла така или инак, за нея е се едно; нейната хубост не може да бъде нито по-голяма, нито по-малка. Следователно и жена, която не иска да бъде проста кукла, нека не търси своята хубост в шарените дрехи. Ами за какво е многото кичене и труфение? Ти бъди добра та и в обикновените си дрехи ще да се аресаш! Ако ли прекалиш, то ще да те хвалят само пред тебе, пред лицето ти, а зад гърба ти ще да ти се смеят и ще да ти се подиграват.

Ние не искаме, а и не можеме да унищожиме "модите"; единственото наше намерение е да се ограничат колкото се може. Затова ние съветуваме нашите добри Българки, ако искат да бъдат наистина хубави, нека се облачат с по-скромнички дрехи.

Въпреки че публикацията акцентира върху красотата на българката, в нея не се пропускат и съвети, свързани с нейното здраве.

"За да бъде жената здрава и хубава, между другото требва и телесно да се движи, да се мърда, да ходи насам нататък, да работи.

Много пъти оние жени, които повече си време преминава в седение, биват слаби и недъгави. Защо много жени се оплакват, че нямат апетит (охота, ищах за ядение)? Защо ги боли често стомахът? От къде им дохожда несвестица и други различни болести? От "робското седение", от неработение, от недвижението. Работението е живот, а леността – смърт“, пише в. "Ступань“ през 1875 г.

А дали са актуални тези размисли за хубостта на българката преди 150 години - всеки може днес сам да си отговори.