Какво да четем зад решетките?

П�с �стъплението и наказанието не са запазена марка на най-непросветените.

Зад решетките може да се озове всеки и мнозина избират това време, за да изчетат книги, които никога преди това не биха погледнали.

Британският в. "Дейли телеграф" представя списък на книгите, които са най-подходящо четиво за затворници.

На първо място са трите тома "Затворнически дневник" на Джефри Арчър,

смятани за своеобразно предупреждение за политиците, които заради една лъжа могат да се озовават зад решетките.

На второ място е завладяващата автобиографична история на Грегъри Дейвид Робъртс "Шантарам", разказваща за австралийски банков обирджия и наркоман, който бяга от затвора и отива в Индия.

На трето място е "Истинското голямо бягство" на Гай Уолтърс, посветено на няколко дръзки мъже, избягали от лагер за военнопленници по време на Втората световна война.

Подходящо четиво за затвора е "Един ден от живота на Иван Денисович" на Александър Солженицин, надникващ в ежедневието на руския Гулаг по времето на Сталин.

Следваща книга е "Среднощен експрес" на Били Хейс и Уилям Хофър - ужасяваща, но действителна история на американски студент, попаднал в турски затвор заради трафик на дрога през 70-те години на миналия век.

Сред подходящите книги за затворници е романът "Братята" на Джон Гришам за трима съдии, които, въпреки че са зад решетките, се опитват да влияят на политиката в САЩ и доказват, че конците могат да се дърпат и от затвора.

На романтиците зад решетките се препоръчва "Граф Монте Кристо" на Александър Дюма.

Двата романа на Стивън Кинг "Изкуплението Шоушенк" и "Зелената миля" също хвърлят добра и обективна светлина върху ужасите, но и върху приятелствата, които се изграждат в затвора.

Светлина върху мъченията във виетнамски военни затвори през Виетнамската война хвърля пък книгата на бившия кандидат за президент на САЩ и настоящ сенатор Джон Маккейн "Вярата на моите бащи".

Почитателите на животните, озовали се зад решетките, могат да се посветят на романа на Томас Гадис "Птичарят от Алкатраз".

Книгата е посветена на историята на федералния затворник Робърт Строуд, излежаващ присъда в постоянния изолатор на затвора Алкатраз в Сан Франциско, който преди това е отглеждал птици в затвора Ливънуърт в Канзас.

Подходяща за затворници е и черната ирония в романа на Кърт Вонегът "Фокус Бокус"

за учител, преподаващ в затвор и установяващ, че броят на хората, които е убил по време на Виетнамската война, съвпада с броя на жените, с които е спал.

Книгата на Пийт Ърли "Горещата къща" също е подходящо четиво за затворници, защото се основава на разкази на хора, пребивавали в строгоохраняван затвор в Канзас.

Равносметка за живота зад решетките е книгата на Ъруин Джеймс "Животът отвътре", която според анализатори е необичайно сърдечна.

В списъка попадат и "Пеперудата" на Анри Шариер за бягството на писателя от затворническа колония на остров край Френска Гвиана, "Чужденецът" на Албер Камю, известен като книга-метафизика на едно убийство без подбуди, и разказът "В наказателната колония" на Франц Кафка, в който присъдите на затворниците се татуират върху кожата им.