Как ще посрещнем "края на света"? С ракия и салата!

Българите се плашат повече от финансовите си проблеми, отколкото от края на света, смятат антропологът от БАН доц. Валери Личев и социалният психолог Пламен Димитров, председател на Дружеството на психолозите в България.

Те бяха потърсени за коментар по повод пророчеството на маите за "края на света" и настроенията у нас.  

Пророчествата за свършека на света засягат основно обществата на изобилието - там хората имат какво да изгубят и в материален, и в личен, и в професионален план, коментира пред БТА доц. Валери Личев, завеждащ секция "Антропологически изследвания" в ИИОЗ - БАН.  

Ако човек няма какво да губи, едва ли го интересува кога точно ще настъпи краят

на света - днес или утре, заключава той и констатира, че ако страхът от Апокалипсиса е основателен в обществата на изобилието, в обществата на нищетата той е нищожен.  

Всъщност българите не ги е еня за свършека на света, защото желаят да настъпи края на растящата безработица, битовата престъпност, корупцията, растящите цени на тока, горивата и почти всички стоки и т.н. Може би мечтаят за края на финансовия апокалипсис, допълва той.  

Апокалипсисът вече е настъпил на политическо, икономическо и социално ниво, така че няма от какво повече да се страхуваме, смята Личев.

В хаоса от протести - на учени срещу министъра на образованието и председателя на Фонда "Научни изследвания", на пушачи срещу забраната за тютюнопушенето, и на непушачи срещу отмяната й, на пенсионерите срещу размера на пенсиите им, на майките за детските добавките, не забелязвам масова паника или изпадане в тревожност, отбелязва той.

Според него обаче чуваемостта на всички равнища в обществото е разрушена в резултат на нравствен апокалипсис.  

Фактът, че българинът не се интересува от тези псевдопророчества

не говори за нарастване на рационалността му,

твърди Личев.

Според него човек може да бъде рационален само в общества, където няма дефицит на институционални регулативи. Когато обществените отношения са ясно регулирани, плановете и проектите не се провалят от непредвидени обстоятелства, посочва антролопологът.

Той допълва, че ситуацията в България не е такава и неочакваните фактори изникват на всяка стъпка.

Личев отбелязва, че на гръцки "апокалипсис" означава "откровение", а не край на света. Тълкуването на Апокалипсиса е част от православното богословие, което християните би следвало да познават.

Иначе краят на човешката история е известен само на Бог и е недостъпен за всяко човешко познание, коментира ученият. Той припомня, че във виденията на Йоан не се съдържат само песимистични нотки, но и блага вест за снемането на всички проклятия, за новото небе и новата земя, където няма да има нито смърт, нито плач, нито болести.

Антропологът обаче се връща към ситуацията у нас и твърди, че в

България живеем в апокалиптични времена от началото на социализма

и че апокалиптични му изглеждат и предизборните обещания на българските политици. Затова той се страхува най-вече от поредното политическо "откровение" за предстоящите избори.

За начина, по който българите ще посрещнат т. нар. "край на света" Личев има много вероятно предположение - 21 декември се пада в петък, известен и като "ден на майстора", редица българи ще го посрещнат подобаващо - с ракия и салата, вероятно възползвайки се от възможността да се почерпят по някакъв повод.

Пламен Димитров също смята, че българите се страхуват повече от икономическата ситуация, в която живеят, отколкото от края на света.

По принцип хората намират отдушник в такива страхови преживявания, като например Апокалипсиса, за да управляват дълбокостоящия в тях ужас, че животът им не е това, което им се иска да бъде, смята той.

Димитров пояснява, че с конкретните страхове и тревоги

успяваме да заглушим големите въпроси на съществуването,

с които всички живеем - има ли смисъл от това, което правят, измамени ли сме от живота, защото желанията ни не са се осъществили.

Това не се отнася само за българите, а е характерно за всички хора по света и е използвано и от управленията, и от религиите, както личи от историята.

Страховете живеят не само у бедните, но и у богатите, особено ако те са направили голям компромис с живота си, смята психологът.

Димитров допълва, че това е голямата цивилизационна невроза, в която сме потопени. Ако не ни е страх от края на света, ще ни е страх от извънземните, от птичия и свинския грип, от тероризма, посочва той.

Според него това всъщност е страхът, че животът ни няма смисъл,

но опредметяването му го прави по-поносим.

В тази невротична цивилизационна ситуация хората се научават да приемат, че страданието може да се отмени чрез фантазии за него или даже да бъде избегнато с измислянето на успокоения, коментира психологът.

Димитров отбелязва, че една такава фантазия е, че е възможно да си напълно щастлив, след като животът всъщност съдържа много страдание и болка.

На това се базира и фактът, че живеем на кредит, че искаме да потребяваме, сякаш сме последните хора на земята и сме готови да изядем всички ресурси, коментира той.

По думите му, ако хората осъзнават напълно как всъщност организират действията си, ще изпаднат в депресия.

Но понякога кризите са нужни, за да ни върнат в реалността, посочва Димитров.