Режисьорът Асен Шопов е убеден, че сюжетът, идеите и героите на този образец на българската литература ще привлекат днешните млади зрители.
Писан в началото на 40-те години на миналия век, завършен след 09. 09. 1944 г., когато големият писател и семейството му са изселени в Луковит и поставени в принудителна изолация, "Железният светилник" съдържа мощния заряд на българското национално възраждане.
В историята на една фамилия от измисления град Преспа (всъщност Талев е описал родния си град Прилеп) в Македония са вплетени темите за независимата православна църква, демократизацията на училището, разгръщането на национално-освободителното движение. Всичко това - чрез цялостни характери - физически красиви, духовно богати, морално безупречни.
Спектакълът носи съвременни проблеми и идеи за разрешаването им, а заслугата на 78-годишния режисьор, на младите актьори и на най-опитните в трупата на театъра е безспорна.
"Железният светилник" е изключително необходим. Този красив текст на Димитър Талев е Библия на българското Възраждане", казва в интервю за БНР Асен Шопов в навечерието на премиерата.
"Това е библия на консолидацията на народната енергия, на народния потенциал, на всичко, което може да се събере в усилията за демонстрация на национално самосъзнание. В последните двадесет години сме свидетели на разпада на нашата нация, на нашата държава. Така че днес Димитър Талев и "Железният светилник" с повика за национално обединение, със стремежа да се запали искрата на родолюбието, е изключително важен и необходим", добавя режисьорът.
Той използва драматизацията на проф. Христо Христов, но е добавил и други части от романа. Асен Шопов е автор и на сценографията и музикалното оформление.
"Да четеш Димитър Талев е изключително удоволствие, да го поставиш на сцена е изключително предизвикателство, което не носи задължително гаранции за успех", признава режисьорът.
Той е убеден в силата на въздействието на "Железният светилник" чрез бунта на Лазар Глаушев (в изпълнението на Ангел Генов), чистотата на Катерина (Александра Сърчаджиева), консервативната опора на семейството Султана Глаушева (Татяна Цветкова, специално поканена от Русенския театър).
Още в началото спектакълът в "Българска армия" би трябвало да каже ясно и силно на днешния зрител колко актуални теми има в уж далечното минало: в първата сцена в общината на Преспа се води ожесточен спор да се строи ли българска църква между петте джамии в града...
Доайенът на трупата Никола Гълъбов, играл Лазар преди повече от половин век, сега е в ролята на хаджи Захари.
Явор Бахаров, вече филмова и телевизионна звезда, дебютира на тази сцена като очарователния бунтар - майстора резбар Рафе Клинче.
Участват и Антоанета Добрева-Нети като Ния, Йоана Буковска като Божанка, Васил Михайлов като стария Стоян Глаушев, Георги Кадурин, Милен Миланов, Тигран Торосян, Иван Ласкин, Стефка Янорова и др.
(Вижте фотогалерия)
Александра Сърчаджиева в интервю за БНТ: "В спектакъла е заложен конфликтът, който го има и в днешно време, който всъщност винаги ще го има между младото и старото поколение. Старите винаги се бъркат в работите на младите, а младите пък винаги все много знаят и разбират."
Асен Шопов е роден през 1933 г. в село Брестовица. Завършва актьорско майсторство и режисура (1962) в НАТФИЗ „Кр. Сарафов". Работил е като актьор в Сливен, а като режисьор в Димитровград, Хасково, Бургас, Театър "Българска армия" (1966-67, 1972-81), Народния театър "Иван Вазов", Пловдив.
Първата му (от общо 12) постановка в "Българска армия" е „От ума си тегли" на Ал. Грибоедов с премиера на 3 юни 1966 г. През 1967 г. прави "Да се провреш под дъгата" от Георги Марков, спектакълът е забранен, а Шопов е принуден да напусне София. Връща се в същия театър и поставя "Осъдени души" от Димитър Димов през 1973 г. Не е поставял на тази сцена от "Знамето" на Руси Божанов през 1981 г.
Последвайте ни
