С офия е град, от векове дълбоко свързан с християнската вяра. Не само защото носи името на мъдростта Божия, а и поради факта, че миналото на това място е изпълнено със събития и факти, особено важни за християнската религия.
През първата половина на IV в. Сердика често ще се споменава като духовен център на целия православен свят.
Завинаги свързани с името на града ще останат едиктът за толерантността и църковният събор, утвърдил Символа на вярата.
"Вярвам в един Бог Отец, Вседържител, Творец на небето и земята, на всичко видимо и невидимо. И в един Господ Иисус Христос, Сина Божий, Единородния, Който е роден от Отца преди всички векове: Светлина от Светлина, Бог истинен от Бог истинен, роден, несътворен, единосъщен с Отца, чрез Когото всичко е станало..."
Така започва символ верую на християните по цял свят, приет на Първия Вселенски събор в Никея и потвърден от църковния събор в Сердика. Годината е 343. Църквите на града са празнично осветени, за да приемат 318 епископи дошли от всички краища на Стария свят, за да възстановят мира в църквата.
Това невиждано никога повече по нашите земи събрание на хора с патриаршески мантии остава в историята под името "Сердикийски събор". Негов председател е епископ Осий Кордобски – един от духовниците, оказали най-силно влияние върху император Константин Велики и върху ранната християнска църква въобще.
В събора участват още Атанасий Александрийски и други забележителни за времето си личности, които за добро или лошо изиграват своята роля в историята на християнството. Седем от епископите, присъствали на Сердикийския събор (включително и Атанасий), по-късно ще бъдат обявени за светци.
Макар и високопредставително, събранието в Сердика бива потопено в грандиозни скандали. Отците на църквата спорят за това дали Исус Христос и Бог Отец имат еднаква същност. Мир между воюващите страни така и не бива постигнат, а разделението става още по-голямо. Част от източните епископи дори се отделят на собствено заседание във Филипопол. Така
Сердикийският събор не станал Вселенски.
Но въпреки това той ще бъде наречен канонотворчески. Защото, въпреки безкрайните препирни между духовните отци на събора, са приети 20 канона, които след това ще бъдат следвани от целия християнски свят. А утвърждаването на символа на вярата – православното учение за Исус Христос, е едно от нещата, с които Сердика ще остане завинаги в историята.
Мнозина учени застъпват тезата, че Сердикийският събор е бил толкова голямо и впечатляващо като организация събитие, че не е било възможно да се проведе в една сграда. Според тях, освен в базиликата "Света София", за част от заседанията на отделните комисии са били използвани административните сгради до ротондата "Св. Георги".
През XVII в. Петър Богдан – католически архиепископ на София споменава и за църквата на манастира "Света Троица", чиито руини тогава се виждали на мястото, където в наши дни е Южният парк на столицата.
"Сердикийският събор извоюва блестяща и вечна слава на българската страна. Защото всеобщи събори се свикват само в най-сигурните градове, в които процъфтява христовата вяра", пише Петър Богдан в своята "История на България".
През 311 г, три десетилетия преди църковния събор, утвърдил православното учение за Светата троица и Символа на вярата, Сердика се прочува с едно важно императорско решение. То отново е свързано с християнството.
Едиктът за толерантността на император Галерий отменя преследването на изповядващите християнската вяра, дава им право свободно да се молят и гарантира сигурност на домовете, имуществото и живота им.
Християните престават да бъдат презряна и гонена секта и започват да се радват на равни права с останалите граждани на Римската империя. С едикта на толерантността се полагат основите на християнска Европа и съвременния свят въобще.
По същият начин Сердикийският съобр от 343 г., макар и белязан от препирни, ще остане в историята като велико събитие. Дори и заради факта, че от всички подобни църковни събори, само този се е провел на място, останало и до днес на християнска територия.
