Ахмадулина, наричана в Русия "глас на епохата", е свързана с поколението на "шестдесятниците", автори изявили се в в началоото на 60-те години на миналия век при т.нар. размразяване, а след това влизали не един път в конфликт с идеологическата цензура на властите.
Както много други ярки личности на изкуството и литературата в някогашния Съветски съюз, тя има сложна съдба.
Баща й е татарин, бил е заместник-министър, майка й е с италиански произход, работила като преводачка в КГБ.
Още 16-годишна Белла (Изабелла) започва да публикува стихове, а през 1957 г. вече е обект на критика във в. "Комсомолская правда".
Била изключена от Литературния институт "М. Горки", защото отказала да се включи в обругаването на писателя Борис Пастернак, когато той получава Нобелова награда за романа "Доктор Живаго". По-късно я възстановяват и завършва през 1957 г.
Първата й книга с поезия излиза през 1962 г. и прави изключително впечатление с изискания стил, лиричния драматизъм и особено - с връзката с традициите на руската поезия.
През 60-те години тя участва в много популярните тогава поетични рецитали - често в огромни зали и на стадиони - заедно с Евгений Евтушенко, Андрей Вознесенски, Роберт Рождественски.
Поетесата бе легендарна със своята работоспособност - стотици стихове, поеми, преводи, десетки книги. В СССР и в Русия бе призната за жив класик. (четете в оригинал стихове от Белла Ахмадулина)
По съветско време бе сред защитниците на дисидентите. През 1979 г. участваше в скандалния самиздатски алманах "Метропол" - сборник с нецензурирани текстове на известни руски литератори.
Тя пишеше писма в защита на Андрей Сахаров иАлександър Солженицин, но го праваше от особена "самотна гражданска позиция - по-скоро печална, отколкото дръзка", коментира агенция РИА "Новости".
През 1993 г., след трагичните събития в Москва между 21 септември и 4 октомври, когато президентът Борис Елцин разгони Върховния съвет на Русия и по официални данни загинаха 148 души, Ахмадулина подписа "Писмото на 42-мата".
В това обръщение литератори настояваха да бъдат незабавно забранени "всички видове комунистически и националистически партии, фронтове и обединения". Събитията и писмото доведоха до дълбоко разцепление в средите на руската интелигенция.
Ахмадулина има четири брака. Тя е първата жена на писателя Евгений Евтушенко, а след това последователно се омъжва за писателя Юрий Нагибин, балкарския поет Кайсън Кулиев (от коренното население на Кабардино-Балкария в Северен Канказ) и театралния художник Борис Месерер.
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
