Най-известната феминистка сама е казвала, че във "Вълните" е намерила своя стил и той повече не се нуждаел от шлифоване.
Британската романистка и есеистка е популярна със своите феминистки идеи, но също така е призната за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на 20-и век, особено в периода между Първата и Втората световна война.
Сред най-известните ѝ творби са романите „Мисис Далауей", „Към фара" и „Орландо", „Собствена стая", където е и знаменитата формула: „Една жена трябва да има пари и собствена стая, ако иска да пише проза."
"Вълните" е публикувана през 1931 г. и представлява шест монолога на различни личности, всяка от които е достатъчно чувствителна, за да възприема реалността отвъд видимите рамки.
Романът единодушно получава най-високата оценка от критиците, защото се възприема като монумент на модернизма, съпоставим единствено с „Одисей" на Джеймс Джойс.
За Улф най-важно е да изследва дълбините на човешката психика, а във „Вълните" го постига напълно.
Тя слива поезия, проза и драма, за да изследва любима своя тема - сблъсъка между ярките индивидуалности и сивата тълпа; желанието да надскочиш средата си и невъзможността да го направиш заради многото предразсъдъци.
Сред героите са аутсайдер, хомосексуалист и самоубийца. Техните истории рисуват пъзел на човешката душевност, в която неизменно се преплитат благородни пориви, както и користолюбие, страх и егоизъм.
„Годините" е определян от изследователите на литературата като най-реалистичния роман на писателката. Представя историята на типични представители на средната класа и проследява три поколения от едно английско семейство.
Романът разказва историята и личната съдба на всеки един член в огромното семейство, техните моменти на близост и отчуждение, тревоги и триумифи, белязани от ритъма на лондонските улици в началото на 20-и век.
Авторката определя книгата си като роман-есе и твърди, че в „Годините" се опитва да постигне синтез между поетичното, духовното пространство и материалния свят. Улф за пореден път и в тази книга изразява своята феминистка позиция.
Амбицията й била да създаде не само роман, но и политически трактат, феминистки опус, есе, размисли за секса.
„Аз съм единствената жена в Англия, свободна да пише каквото си пожелае. Останалите трябва да се съобразяват с поредици, издатели и редактори", казвала Вирджиния Улф.
Както и други книги на писателката („Към фара", Собствена стая", „Три гвинеи") и тези са преведени от Иглика Василева - най-изтъкнатата днес преводачка на англоезична литература на български.
Сред най-значимите книги, представени от Василева на българския читател са Одисей" на Джеймс Джойс, „Александрийски квартет" на Лорънс Дърел, „Дни образци" на Уолт Уитман, както и книги от Съмърсет Моъм, Е. Л. Доктороу, Пол Остър, Уилям Уортън, Иън Макюън, Майкъл Кънингъм, Айрис Мърдок и мн. други.
Тя е многократна носителка на наградата на Съюза на българските преводачи (1993, 1998 и 2006 г), на награда на Министерство на културата за 1998 г. и на националната награда „Христо Г. Данов" за 2003 и 2004 г.
Последвайте ни
