Две книги на
Вирджиния Улф (1882-1941) излизат почти едновременно тези дни - „Вълните" и „Годините" - издания на "Унискорп" ( uniscorp-bg.com).
Най-известната
феминистка сама е казвала, че във "Вълните" е намерила своя стил и
той повече не се нуждаел от шлифоване.
Британската романистка и есеистка е популярна със своите феминистки идеи, но също така е призната за една от най-изтъкнатите фигури в модернистката литература на 20-и век, особено в периода между Първата и Втората световна война.
Сред най-известните ѝ
творби са романите „Мисис Далауей", „Към фара" и „Орландо", „Собствена стая", където е и знаменитата формула: „Една жена трябва да има пари и
собствена стая, ако иска да пише проза."
"Вълните"
е публикувана през 1931 г. и представлява шест монолога на различни личности, всяка
от които е достатъчно чувствителна, за да възприема реалността отвъд видимите
рамки.
Романът единодушно получава най-високата оценка от критиците, защото се възприема като монумент на модернизма, съпоставим единствено с „Одисей" на Джеймс Джойс.
За Улф най-важно е да изследва дълбините на човешката психика, а във „Вълните" го постига напълно.
Тя слива поезия, проза и драма, за да изследва любима своя
тема - сблъсъка между ярките индивидуалности и сивата тълпа; желанието да
надскочиш средата си и невъзможността да го направиш заради многото
предразсъдъци.
Сред героите са
аутсайдер, хомосексуалист и самоубийца. Техните истории рисуват пъзел на
човешката душевност, в която неизменно се преплитат благородни пориви, както и
користолюбие, страх и егоизъм.
„Годините" е определян от изследователите
на литературата като най-реалистичния роман на писателката. Представя историята на типични
представители на средната класа и проследява три поколения от едно английско
семейство.
Романът разказва историята и личната
съдба на всеки един член в огромното семейство, техните моменти на близост и
отчуждение, тревоги и триумифи, белязани от ритъма на лондонските улици в
началото на 20-и век.
Авторката определя книгата си като
роман-есе и твърди, че в „Годините" се опитва да постигне синтез между
поетичното, духовното пространство и материалния свят. Улф за пореден път и в тази книга изразява
своята феминистка позиция.
Амбицията й била да създаде не
само роман, но и политически трактат, феминистки опус, есе, размисли за секса.
„Аз съм единствената жена в Англия,
свободна да пише каквото си пожелае. Останалите трябва да се съобразяват с
поредици, издатели и редактори", казвала Вирджиния Улф.
Както и други книги на писателката („Към фара", Собствена стая", „Три
гвинеи") и тези са преведени от Иглика Василева - най-изтъкнатата днес
преводачка на англоезична литература на български.
Сред най-значимите книги,
представени от Василева на българския читател са Одисей" на Джеймс Джойс, „Александрийски квартет" на Лорънс Дърел, „Дни образци" на Уолт Уитман, както и книги от Съмърсет Моъм,
Е. Л. Доктороу, Пол Остър, Уилям
Уортън, Иън Макюън, Майкъл Кънингъм, Айрис
Мърдок и мн. други.
Тя е многократна носителка на наградата на Съюза на българските преводачи (1993, 1998 и 2006 г), на
награда на Министерство на културата за 1998 г. и на националната награда „Христо Г. Данов" за 2003 и 2004 г.
Източник:
netinfo
