1
Световно известната турска писателка Елиф Шафак идва в България.

На 5 април тя ще говори за "Творческата сила и културата в ерата на телекомуникациите" като специален гост на церемонията M-Tel Media Masters 2012, която ще се състои в "Сердика офиси".

За най-обичаната в момента турска писателка това ще е първа среща с българската публика.

Тя е позната у нас с най-успешния й роман "Любов", издаден от "Егмонт България" през 2010 г., и с "Копелето на Истанбул", заради който през 2006 г. срещу Елиф Шафак е повдигнато обвинение за обида към турската национална идентичност.

Романите  й са правадани на над 30 езика. В тях източната мъдрост се среща с модерната западна музика, трагедиите на патриархалното турско общество - със съвременни културни феномени, а разтърсващите драми - с тънък хумор, който извира от най-неочаквани места в нейните разкази.

"Никога не се питам защо пиша. За мен е неизбежно. Човек не се пита: Защо ям, защо дишам?. Това е моят начин за връзка с Вселената", казва родената през 1971 г. в Страсбург авторка.

Детството си тя прекарва в Истанбул, а ранните си тийнейджърски години в Мадрид, където майка й е изпратена като дипломат към турското посолство. След Испания двете живеят в Йордания и Германия.

Обратно в Анкара, Елиф завършва "Международни отношения" в Близкоизточния технически университет, а по-късно продължава с магистратура и докторантура по политически науки в САЩ.

И до днес, наред със своите романи, най-популярната авторка в Турция пише за авторитетни международни периодични издания като The Guardian, Le Monde, Berliner Zeitung, The New York Times, Wall Street Journal и Time.

Израствайки като дете на самотна майка в чужда страна, в годините, прекарани в Испания, Елиф превръща в свой най-добър приятел книгите.

"Бях много самотно дете, отегчено от живота, необщително. Книгите ми разкриха един нов свят и никога не ме изоставиха", спомня си тя.

Майка й е човекът, който й подарява първата тетрадка. Окуражава я да споделя мислите си на хартия, притеснена от затворения характер на дъщеря си и склонността й да разговаря с въображаеми приятели.

И до днес Шафак посочва за свое най-голямо вдъхновение майка си - образована жена от турски произход, но с европейска култура, която отглежда детето си без съпруг. Затова неслучайно, когато избира своя псевдоним, Елиф пренебрегва фамилията на баща си, който изоставя семейството, когато тя е едва на една, и се спира на Шафак - името на своята майка, което в превод означава разсъмване.

Така подписва и дебютната си книга Pinham, която получава наградата "Руми" през 1998 г. След нея излизат: Sehrin Aynalan (1999); Mahrem (2000); Bit Palas (2002); The Saints of Incipient Insanities (2004); Med-Cezir (2005); The Bastard of Istanbul (2006), Siyah Sut (2007).

"Оприличавам книгите си на сгради с много врати и стаи. Всеки читател влиза в сградата през различна врата и прекарва времето си в различна стая, гледайки различен предмет... Милиони хора могат да четат едно и също произведение, но прочитът на всеки един от тях е уникален", отбелязва тя.

Романът The Saints of Incipient Insanities е първият, който Елиф Шафак пише на английски. След това текстът е преведен и - вече на турски - още веднъж преработен от авторката. През последните осем години Елиф използва тази подход за всички свои книги.

Трите романа, преведените до този момент на български език: "Любов", "Копелето на Истанбул" и "Чест", са създадени именно по този начин. Тя възприема "пътуването" от един език към друг като духовно пътешествие, което й помага да се отнася с по-голямо внимание към детайлите, обича да живее като номад.

Дори днес, когато е омъжена и с две деца, тя продължава да странства на ум, а физически разпределя времето си между Истанбул и Лондон.

"Ако искаш да унищожиш нещо в този живот..., всичко, което трябва да направиш, е да го оградиш с дебели стени. То ще изсъхне отвътре", казва писателката.

"Трябва да надмогнеш категориите за Добро и Зло. Хората са многопластови и не можеш да ги съдиш на групи и чрез асоциации", отбелязва още тя.

Авторката на "Любов" вярва, че ако искаме да живеем истински, не трябва да се ограждаме с кръга на познатото и себеподобното, трябва да се стремим към другите, а книгите са начин да го постигнем.