"Аз съм гъвкава, млада, петнайсетгодишна"... Точно такава бях, когато четях до премала знойните, задъханите, морско бурните, живите думи на Петя.
Тя е и Дубарова, но за мен е само Петя, и е от моя Бургас.
И днес, когато Петя трябва да стане на 50, на мен ми се струва, че и аз е трябвало да остарявам едновременно с нея или пък завинаги да си останем двете, както "Петя на моята Петя", на 17.
Когато препрочитам старата синя книга, една от няколкото, които майка ми (също Петя) ми подари като малка, осъждайки ме завинаги на поезия, аз пак съм нея и пак дневникът й крещи или копнее за "моите неща".
Петя има проклетата способност да звучи като всички 17-годишни момичета, но да си остава само тя - различна, "щърбава", опака, чувствена, дръзка, нежна, плаха, уязвима.
И аз, като нея, съм се отчайвала до самоубийство, но никога не разбрах (и не й простих) кое я накара наистина да изпие сънотворните, с които престана да диша, и да наруши това обещание:
"Ще раста, ще натрупам във себе си дните
и живота във трудния негов синтез,
ала своята сила петнайсетгодишна
ще запазя такава, каквато е днес".
Като момиче често гледах снимката й, смуглото лице, плитките, онази полупробудена инстинктивна женственост, която я правеше опасна дори за себе си.
Завиждах й, че е била близо до одимените и мастилени ръце на Христо (Фотев), че е била влюбена в далечен швед, че е "измъчвала" смутено влюбените в нея, че е прекосявала местата на Бургас - плажа, лунапарка, морската градина, преди мен, че е седяла в моята английска гимназия, когато тя е била много "по-страшна".
А после обвинявах за всичко ту властната й майка - така, както 15-годишните обвиняват своите майки след отчаяна домашна битка, обичайки ги, непроумявайки ги, ту тясното за мислите й и внезапния смях училище, ту онези, които режеха коси и панталони.
Тогава си повтарях нейните "Омръзна ми да бъда все послушна - да слушам и мълча, да бъда в час" и "Заключваха ме - счупвах всяка брава".
После отново разбирах, че виновна е само огромната чувствителност на Петя, способността й да се възпламенява, за да остава пречистена и бистра. Тя остави следната "предсмъртна бележка":
"Измамена
Младост
Прошка
Сън
Спомен
Зад стените на голямата къща
ТАЙНА".
Петя е родена днес, на 25 април. Годината - 1962 - всъщност няма значение. Денят е пролетен, такъв, какъвто го описва самата тя (виж още нейни стихове):
"Повярвали в лудия смях на петлите,
в звъна на камбана с нестройно сърце,
взривяваме зимната броня на дните
с момичешки устни, с момчешки ръце."
И понеже сега навън почти заваля, си представям радостта, че Петя я има(ше), като сълза.
Източник:
netinfo
