П рез 1995 г. интернет още не е масово достъпен в България, мобилни телефони имат малцина, но пък мнозина са запалени по Космоса и се питат „Сами ли сме във Вселената?“. На 11 септември българското село Щръклево се оказа в центъра на космическо събитие... или поне така се очакваше.
Около 3000 души – повече, отколкото на някои футболни мачове – се събраха на местното летище, за да посрещнат гости от далечната планета Криси, разположена в съзвездието Цефей. Звучи ли ви странно? Ами било си е странно, но не и за събралата се тълпа.
Как започва всичко?
Главните героини на историята са две жени – Здравка Крумова и Радка Трифонова, които уверено твърдяха, че са в контакт с извънземни лидери. Те дори бяха донесли нарисувани с молив портрети на своите приятели от Космоса и уверяваха тълпата, че ще кацнат точно в 11:00 ч. с цели осем космически кораба.
Посрещането беше подготвено като за държавна визита: писта, венец, трибуна, свещеник и потка – всичко, което един уважаващ себе си галактически президент би поискал. Името на този „президент“ – Коничи – вече се мълвеше с респект из редиците на чакащите.
А тълпата? Настроението беше като на селски събор. Някои бяха дошли с фотоапарати, за да увековечат историческия момент. Други бяха взели бира и кебапчета, защото, както се знае, никое събитие в България не може без това. Имаше и такива, които носеха цветя – вероятно за добро впечатление при първия контакт.
Разочарование
Но… 11:00 ч. дойде, стрелките отминаха и… НЛО нямаше. Вместо това, двете жени обявиха, че гостите от планетата Криси са се „уплашили“ от многолюдната публика. Тълпата не прие новината с философско спокойствие.
След няколко часа безуспешно зяпане в небето, започна ропот, а накрая и викове. За да не се стигне до по-близка среща от третия вид, Крумова и Трифонова бяха изведени от района с полицейска охрана.
Така „Голямото чакане“ в Щръклево остана в историята – не като първия контакт с извънземен разум, а като най-масовото българско събиране „за едното нищо“. С годините историята се превърна в символ на онова любопитство, наивност и чувство за празник, които събират хората не само около масата с бира и кебапчета, но и около летище, на което никой не кацна.
Как реагираха медиите тогава?
Пресата тогава не пропусна сензацията и още 20 дни преди събитието някои издания съобщиха за него. След това вестниците писаха за „най-голямото масово чакане на извънземни в България“.
„Дунавска правда“ отбеляза, че събитието е събрало повече публика от рок концерт. Националните издания го определиха като „космически резил“ и „масова истерия“.
В телевизионните репортажи зрителите видяха как „българският народ посреща бъдещето с бира, кебапчета и фотоапарати“.
Днес, три десетилетия по-късно, случката край Щръклево се помни с усмивка. Тя остана не като първата среща на България с извънземни, а като най-колоритния пример за това как слух, надежда и малко фантазия могат да съберат хиляди хора на едно място.
