Р азговаряме с Александра Жекова, за вътрешната сила и външните ѝ проявления. За надеждите, целите и успешните действия.
Да поговорим за надеждата от един малко необичаен ъгъл. Прави ли ни надеждата мързеливи, чакащи нещо хубаво да ни се случи без наше участие?
Надеждата е важна, но успехът не се постига без вяра, достойнство, цел, яснота, действие и изкореняване на мързела…Каквото пожънем, това ще посеем.
Какво мислиш за идеята да отпадне думата „дано“ от манталитета ни и да я заместим с действие? Да спрем да казваме „дано това ми се случи, дано стане някакво чудо“ и да вземем да направим нещо.
Важно е да сме здрави и в хармония с мислите си, без да се измъчваме от постоянно безпокойство, страх и нервно напрежение. Когато сме физически, емоционално и духовно балансирани, ние се чувстваме силни , уверени и можем да продължим да се движим…А животът е непрестанно движение, промяна, адаптация, низ от върхове, спадове и трудни обстоятелства, измежду които ние избираме как и кога да видим радостта и светлите моменти.
Вие сте човек на действието. Имахте ли момент в живота си, когато се чувствахте обезкуражена, и как намерихте начин да продължите напред?
И в личен и в професионален план съм имала моменти, в които съм била слаба, изморена, объркана и обезверена, но някак, благодарение на близките ми хора и средата, съм успяла да премина през тези трудни моменти. Когато човек не загуби вярата в ценностите си, в себе си, в собствените си възможности и познания, на яве излиза силата на духа. Вярвам, че всеки един от нас я носи.
Какво мислите, че ни пречи на нас, повечето българи, да сме активни и да предизвикаме някаква промяна? Като че ли в някакъв ступор стоим.
Вероятно обърканите ценности, невежеството, липсата на смелост и вяра. Смелост да отстояваме намерението си. Вяра в себе си, вяра в смисъла на това което правим, вяра в доброто, в бъдещето. Това ни пречи.
Когато ежедневният фокус е върху негативните аспекти, това неизбежно изтощава.
Според Вас как бихме могли да го преодолеем?
Вътрешната сила е като мускул – трябва да се упражнява, за да се разраства и да се преодолее кризата. И, всъщност, ако полагаме ежедневни грижи за да ставаме по- добри от вчерашното си Аз, ще станем много по-силни и устойчиви към житейските изпитания и бързо променящите се обстоятелства на живота. Смисълът на съществуванието е в израстването на личността. Животът е като колело, а начинът, по който избираме да възприемаме онова, което ни се случва, определя дали срещаме трудности или успехи във всички сфери на живота си.
Какво е първото нещо, което Вие лично бихте променила в България, ако можехте?
Има неоходимост от промяна във всички системи, но се надявам, че по въпроса се работи усърдно от големи екипи, които имат нужните познания и ресурси, с които да действат.
Факт е, че в България голяма част от хората не живеят добре. Нямат достъп до добро образование, нямат здравословна среда на живот и работа. В тези условия е трудно да запазиш своя позитивизъм и вяра. Това, което вероятно можем да направим като общество, е да бъдем по-добри един към друг, по-задружни, да се стараем да предаваме знанията си и да помагаме на тези, които нямат, които не могат, които може би нямат равен старт с нас. Въпреки, че не всички сме успели , все пак е добре, когато имаме от нещо вповече, да споделяме с тези, които нямат! Вярвам, че така обществото, като цяло, ще стане по-здраво и обединено . Добрият личен пример, добре свършената работа, това са част от нашите ежедневни граждански мисии!
Как бихте вдъхновила тези хора, които се надяват, но чакат и нищо не правят? Особено младите, защото Вие сте си много вдъхновяващ пример за тях.
Много хора се надяват да спечелят от тотото и от някаква лотария. Факт е, някои хора имат този късмет в живота, но те са много малък процент. Вярвам, че ако ние сме достатъчно смели да мечтаем, да опитваме, да допускаме грешки, да търсим, да учим, да се развиваме, ще можем да постигнем големи неща. Въпросът е, обаче, желанието, намерението, мисълта и енергията да са концентрирани в тази посока. Ако просто се надяваме, че нещото ще се случи, без да положим първата крачка и без да сме готови да платим цената на голямото усилие, няма как да стане.
Всъщност, почти всеки успех е свързан със сериозен труд, постоянство и отдаденост. Ако човек обича това, което прави, и го прави с добро намерение, той някак неусетно минава през тежките и трудни моменти.
Какви са твоите следващи планове за действие?
В момента съм в крайния етап от възстановяването на контузия, която получих на състезание и която се прояви отново наскоро. Преминах през изграждането на силата, издръжливостта и възвръщането на увереността и смелостта, които бях изгубила. Процес, свързан с полагане на големи усилия, отдаване и дисциплина.
И аз, като всеки човек, понякога се разклащам, губя смисъл и надежда, но все пак не губя целта и някак намирам тези сили в себе си, за да продължа…
Ще се състезаваш или ще правиш нещо друго?
Планът ми е да продължа с подготовката си и да се представя успешно в стартовете от предстоящия календар на световния сноуборд тур.
За мен най-важен ще бъде Световния Шампионат във САЩ в края на януари, на който ще се стремя към отлично представяне и резултат сред най-добрите 3!
На пролет ще има нови цели и нови действия.
Ако не е някаква тайна, можеш ли да кажеш какви?
Като национален състезател, моята мисия винаги ще бъде да обединявам хората, да вдъхновявам чрез действията си, да нося гордост и радост, да споделям познанията и опита си, така че, предполагам, това ще продължи и занапред или ще прерасне в нещо друго.
Мечтите са в процес на изграждане.
