В аучерите за храна остават едно от най-популярните средства за борба с инфлацията, която продължава да бъде висока през първите три месеца на 2023 г., особено при хранителните стоки. В края на миналата година НСИ отчете рекорден ръст на храните от 26% за декември на годишна база. Работодателите се опитват да компенсират поне част от тази инфлация с рекордно увеличение както на основните възнаграждения (по различни данни до 18%), така и на допълнителните придобивки към заплатите на своите работници.
През март 2022 г. максималната сума за ваучери за храна, освободена от данъци и осигуровки, беше увеличена от 80 на 200 лв. месечно на работещ, а глобалната квота за ваучери за храна нарасна до 1 млрд. лв. След това увеличение, по данни на Асоциацията на операторите на ваучери за храна, броят на служителите, получаващи ваучери, надминава 650 хил. души месечно, което е с повече от 1/3 в сравнение с 2021 г. Редица нови работодатели започнаха да предоставят тази придобивка, много от тях малки и средни предприятия, а други увеличиха месечната сума, която служителите им получават, казват от АОВХ.
С промени от декември 2022 г. в Закона за корпоративното подоходно облагане тази временна мярка стана постоянна разпоредба в закона и работодателите могат да са спокойни, че данъчното облекчение ще продължи да е в размер на до 200 лв. месечно на работещ и през тази година.
По данни на пазара заплатите в България са се увеличили в почти всички сектори през последната година, а приходите в НАП от осигурителни вноски към 17 март надвишават 2.7 млрд. лв., което е с над 425 млн. лв. или 18.5% повече спрямо същия период на миналата година. Това значително увеличение на приходите от осигуровки е само едно от доказателствата, че ваучерите за храна се предоставят в допълнение, а не за сметка на увеличението на заплатите. В допълнение на заплатите, работодателите увеличават ваучерите за храна и останалите допълнителни придобивки на работниците, за да запазят покупателната им способност.
Редица икономически проучвания сочат, че ваучерите за храна водят до изсветляване на доходите на работещите, както и на потреблението. Според последното проучване на Европейската комисия делът на сивата икономика в България се е увеличил до 32% през последната една година, което остава най-високото ниво в ЕС.
