Тих, коварен и често подценяван – ракът на дебелото черво се нарежда сред най-смъртоносните онкологични заболявания в България. Докато много хора свързват рака с очевидни симптоми, този тип заболяване може да се развива в тялото години наред, без никакви видими признаци. Именно затова е известен под името „Тихият убиец“!.
В България ракът на дебелото черво е втората водеща причина за смърт при онкологичните заболявания. По данни на Европейската комисия и ОИСР страната ни е единствената в ЕС, в която смъртността от рак продължава да нараства. Липсата на профилактика, късното откриване и ниската здравна информираност са сред основните причини.
Развитието на рак на дебелото черво може да бъде повлияно от редица фактори – както генетични, така и свързани с начина на живот. Ето и някои от най-често срещаните:
- Възраст – най-уязвимата група са хората между 50 и 74 години. При тях рискът е значително по-висок, дори и да нямат никакви оплаквания. Затова е жизненоважно те да провеждат профилактични изследвания ежегодно.
- Семейна история – ако в семейството има случаи на колоректален рак, това може да повиши вероятността от развитие на заболяването.
- Нездравословен начин на живот – диета, бедна на фибри и богата на червено месо и преработени храни, е сред най-честите рискови фактори. Заседналият начин на живот, наднорменото тегло, тютюнопушенето и консумацията на алкохол също увеличават риска.
- Хронични възпалителни заболявания на червата – болестта на Крон и улцерозният колит могат да повишат риска, особено при пациенти с дългогодишно възпаление.
И на последно място, но не и по важност, се нарежда липсата на скрининг и профилактика. Това остава един от най-съществените проблеми в България, а много хора просто не знаят, че могат да се тестват бързо, лесно и безболезнено.
Именно поради тревожната картина в страната, Фондация „Лъчезар Цоцорков“ стартира през 2022 г. мащабната инициатива „Заедно срещу рака на дебелото черво“. През миналата година това се превърна в първата по рода си национална програма за скрининг, проведена изцяло в съответствие с препоръките на Европейската комисия. Кампанията се проведе в партньорство с над 300 лаборатории в цялата страна, а тестът беше напълно безплатен и неинвазивен.
Какво може да постигне подобна инициатива:
За около три месеца кампанията „Заедно срещу рака на дебелото черво“, организирана и финансирана от Фондация „Лъчезар Цоцорков“, се превърна в най-мащабната скринингова инициатива в България – с над 93 000 направени безплатни теста в 101 населени места. Но отвъд впечатляващите цифри, зад кампанията стоят реални човешки съдби – стотици хора споделят благодарности в социалните мрежи, наричайки инициативата „животоспасяваща“.
„Благодарение на вашата кампания, баща ми си откри аденом, който е с дисплазия и се оперира. Спасихте му живота! Благодаря!”, е една от многото лични истории, споделена по време на кампанията.
Нещо повече - според оценката на въздействието, националната скринингова програма има потенциал да допринесе към БВП с над 31 млн. лева и би спестила повече от 27 млн. лева здравни разходи до 2029 г., в резултат на избегнати случаи на напреднал стадий на болестта.
И макар ракът на дебелото черво да е лечим при ранно откриване, тестовете, които се използват за това все още не са част от задължителните профилактични прегледи в България – нещо, което според експертите трябва спешно да се промени с корекции в Наредба 8 за профилактичните прегледи и диспансеризацията.
Ракът на дебелото черво не е тема, която лесно се прокрадва в ежедневните ни разговори, но именно в това се крие проблемът – колкото по-малко говорим за него, толкова по-малко хора предприемат действия навреме. А истината е, че навременният тест може да спаси живот. Инициативи като кампанията „Заедно срещу рака на дебелото черво“, не само дават достъп до безплатно изследване, но и променят начина, по който обществото ни възприема профилактиката. Тези малки, но важни стъпки към грижа за себе си могат да бъдат разликата между късен и ранен етап на заболяването. Изследвай се профилактично рано, за да бъдеш по-здрав и щастлив след време.
Материалът има единствено образователна и информационна цел и не представлява медицинско предписание. Съдържанието му е изготвено на базата на публично достъпни публикации, изследвания, проучвания или други информационни източници. Съдържащите се в източниците данни, мнения, становища и препоръки са на техните автори. Материалът няма рекламен характер и не може да служи за диагностика или лечение. Винаги се консултирайте с Вашия лекар при въпроси за Вашето здраве.
