СДРУЖЕНИЕ "МЛАДЕЖКИ ИНИЦИАТИВИ ЗА РАЗВИТИЕ И ДИАЛОГ" е изпълнител по проект "Партньорство за ново възраждане в демографски аспект" № BG05SFOP001-2.009-0129-C01, финансиран по ОПЕРАТИВНА ПРОГРАМА „ДОБРО УПРАВЛЕНИЕ“, ПРОЦЕДУРА „ПОВИШАВАНЕ НА ГРАЖДАНСКОТО УЧАСТИЕ В ПРОЦЕСИТЕ НА ФОРМУЛИРАНЕ, ИЗПЪЛНЕНИЕ И МОНИТОРИНГ НА ПОЛИТИКИ И ЗАКОНОДАТЕЛСТВО“. Неговото изпълнение включва редица дейности, сред които информационни кампании и кръгли маси, публикации в електронни медии и отпечатване на различни информационни материали.
Изпълнението на проекта включва и изготвянето на Анализ – оценка на резултатите от изпълнение на програми и политики за развитие на политики за подобряване на демографски проблеми. Целта на анализа е да представи потребностите на заинтересованите страни и целевите групи – бъдещи родители, настоящи родители, бизнес и държавна администрация. За целта беше изготвен Анализ „Демографските предизвикателства и ролята на гражданското общество в България: тенденции и прогнози“, от който ви представяме изведените Препоръки към целевите групи, целящи повишаване на раждаемостта и подкрепа на родителството в България.
ПРЕПОРЪКИ
I. Относно подобряване на икономическа политика на държавата в областта на демографското развитие
(1) Разработване на отделни национални демографски политики за секторите на здравеопазването и образованието, включително подпомагане на ученето през целия живот
като се постави акцент върху подобряване на качеството и достъпността на образованието в ранна детска възраст;
(2) Предложенията, които се правят в Националния съвет за демографско развитие и други органи, които имат отношение по проблема и формират конкретни политики, трябва да бъдат дискутирани в много по-широк план с участие на експерти като се вземат предвид новата визия и цели, които са заложени в Националната програма за развитие 2030;
(3) Промени в размера на еднократните обезщетения за раждане на деца, но и въвеждането на данъчни облекчения за млади родители. Двата елемента трябва да се прилагат паралелно при съобразени нива на въздействие на данъчния мултипликатор и мултипликатора на трансферните плащания върху реалната икономика и благосъстояние на домакинствата. Подобни мерки бяха въведени в страни като Унгария, Румъния и Русия съвсем скоро, което е добър пример в тази насока;
(4) Въвеждане на данъчни облекчения на ипотечни заеми на млади семейства с цел стимулиране на раждаемостта в контекста на факта, че разходите на едно домакинство стават много по-предвидими. Много често, решението за това дали да имаш дете или не, зависи изцяло от финансовото състояние и очакванията за бъдещите приходи и разходи, стъпвайки върху теорията за рационалните очаквания;
(5) Въвеждане на елементи на безплатни детски градини и целодневно предучилищно образование като постепенно обхватът на тази мярка нараства;
(6) Интегриране на повече политики за равновесие между професионалния и личния живот като начин за справяне с последиците от застаряването на населението и недостига на труд. По този начин дисбалансите на пазара на труда имат предпоставки за намаление;
(7) Интегриране на цялостна семейна политика, която да включва данъчни мерки и семейни надбавки, действия за насърчаване на равните професионални възможности на мъжете и жените, услуги за настаняване и грижи за децата и лицата в зависимо положение, семейни права в пенсионно-осигурителните системи и възможността за съвместяване на семейния и професионалния живот: родителски отпуск, непълен работен ден;
(8) Въвеждане на мерки за подобряване на тоталния коефициент на плодовитост (total fertility rate), което в дългосрочен период да повиши раждаемостта в България;
(9) Въвеждане на данъчни облекчения или допълнителни трансферни плащания за работодатели, които осъществяват целеви социални инвестиции за борба срещу демографската криза;
(10) Изработване на действащ механизъм от отговорните институции, който да служи за изготвянето на дългосрочни макроикономически прогнози за демографското развитие на страната на всяко тримесечие с оглед динамиката на пазара на труда и високата мобилност на човешкия капитал в съвременния технологичен свят;
(11) Подобряване на екологичната ситуация в градовете, където живеят и работят по-голямата част от населението, чрез използване на повече екологичен транспорт и намаляване на вредните газове и фините частици;
(12) Осигуряване на безплатни профилактични прегледи от специалист (освен тези, извършвани от личния лекар) за най-широко разпространените болести по пол, възраст и външни фактори. Осигуряване на работещите на един работен ден за тази цел, който да бъде компенсиран от здравната каса.;
(13) Залагане на здравни часове в училищата и детските заведения – както за учениците, така и за учители и персонал с цел повишаване на здравната култура сред населението и засилването на процесите по превенция;
(14) Провеждане на цялостен анализ на необходимите професии, умения и компетенции, които се очаква да бъдат необходими за периода до 2020 г. Адаптиране на учебния план според тези изисквания и очаквания;
(15) Провеждане на анализ и оценка на факторите, поради които все още е висок делът на неграмотното население спрямо средноевропейските стойности;
(16) Използване на нефинансови стимули за мотивиране на малцинствените групи за включване към образователната структура чрез въвеждането на добри практики от други страни.
II. Относно подобряване на процесите по включване на гражданското общество в дебатите относно демографската криза в България
(1) Организиране на поредица от обществени дебати за нивото на потребностите и възможностите на младите семейства по региони, области и общини. Тези дебати трябва да се осъществяват най-малкото на 6 месеца с оглед динамиката с която се развиват демографските процеси;
(2) Резултатите от проведените обществени дебати, трябва да бъдат имплементирани по подходящ начин в политиката на местните власти за борба с демографската криза и трябва да бъдат следвани като дългосрочни цели за развитие на конкретния регион;
(3) Провеждане на информационна кампания сред населението относно демографската ситуацията в България, както и разяснения относно основните стратегически документи, които са приети в тази посока. Акцентът трябва да попадне върху Националната стратегия за демографско развитие на България, защото резултатите от проведеното анкетно проучване, показаха висока степен на неинформираност на хората за нея;
(4) Въвеждане на нови елементи (електронни), които да улесняват достъпа до информация на хората по въпроси, които ги интересуват тях като родители, защото към момента, преобладаващата част от хората, използват най-често контактите със свой познати като основен инструмент за информираност. Повече политики в тази посока няма да бъдат излишни и биха повишили общественото доверие в отговорните институтции;
(5) Органите за местно самоуправление да обсъдят със социалните партньори и с представители на гражданското общество и да предприемат мерки за оптимизиране на работата на социалната инфраструктура чрез синхронизиране организацията на работното време и въвеждане на гъвкаво работно време на различните предприятия и институции. Трябва да се създадат и възможности за ускорено изграждане на нова и допълнителна социална инфраструктура;
(6) Асоциациите, представляващи семействата, както и представителите на гражданското общество, следва да бъдат по-ефективно приобщени към изготвянето на семейните политики или политиките, които оказват влияние върху демографското развитие на нацията, както на равнище Европейски съюз, така и във всяка страна-членка на ЕС.
www.eufunds.bg
Проект № BG05SFOP001-2.009-0129-C01 "Партньорство за ново възраждане в демографски аспект" се осъществява с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Добро управление", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд.
