Как София се превръщаше в европейски град
Източник: блог„Стара София“
0

„Криви улици между ниски къщи от дърво и глина, ориенталски дюкянчета, страшна кал, огромни гьолища. Новородено източно Елдорадо, което е привлякло мнозина авантюристи от изток и от запад“. Така описва София роденият във Виена Константин Иречек, който пристига в новообявената столица през 1879 г., натоварен с няколко куфара книги и голямо желание да допринесе за изграждането на младата държава. Чешкият професор-историк е част от плеядата активни и напредничави европейски специалисти, които през 19-ти век свързват професионалната си кариера и постижения с България, а техният принос е от високите образци в историческото ни наследство. Те полагат основите на градоустройството, държавните институции, обществените организации, културните жалони и критерии в държава, която няма собствени подготвени кадри.

След Освобождението България тръгва бързо по пътя на институционалното си изграждане, стопанската модернизация и духовното развитие. Заедно с това трябва да бъде планирана и изградена новата столица. През 1878 г. София представлявала турска паланка, без канализация, водопровод и осветление, с население 11 600 жители, около 3 000 къщи и 2 дузини джамии. „Гора от минарета!“, негодува руският генерал-губернатор княз Александър Дондуков и назначава първия главен архитект на София - 37-годишния чех Антонин Вацлав Колар. Той трябва да разчисти рушащите се съборетини, да направи проходими калните улици и да изработи първия градоустройствен план, приет през 1881 г. На следващата година се премахва разделянето на София на махали по народности, каквато е била традицията в ориенталския град.

В процеса по изграждане на новите обществени и частни сгради се включват сънародници на Колар, както и архитекти от Германия, Италия, Австро-Унгария, Франция, Полша. Почти всички изградени от тях сгради днес са исторически, архитектурни и художествени паметници от национално значение. Сред най-активните архитекти и инженери са чехите. В своята книга „Чешки приноси в културно-историческото наследство на България 1878-1940“ арх. Валентина Върбанова отбелязва, че техни са градоустройствените планове на повече от 80 града в следосвобожденска България.

Източник: блог„Стара София“

Началото на градоустройството в София свързаме с  Антонин Колар. Съвременният Пловдив пък започва да се изгражда под вещото ръководство на чешкия архитект и инженер Йосиф Шнитер – най-големият и самоотвержен строител, който градът някога е имал. Всички негови сгради и до днес пазят класическата си монументална красота, но най-голямото му постижение е първият Генерален регулаторен план на Пловдив, изработен в периода 1888-1891 г. С него се решават градоустройствени и комуникационни проблеми, създава се зелената система и се съхранява богатото архитектурно наследство на града. И той, както Колар, остава до края на живота си в България. За разлика от съотечественика си Антонин Колар, който умира в София през 1900 г. и е напълно забравен, без смъртта му да е отбелязана достойно,  Йосиф Шнитер приема българско поданство и след няколко десетилетия активна творческа дейност умира през 1914 г. като един от най-достойните  граждани на Пловдив.

Постигнатото от тези хора би могло да се опише с една перифраза на прочутата реплика на Константин Иречек: „Можещите, водени от знаещите, са направили невъзможното за радост на благодарните.“

За съжаление днес тя вече не е валидна, тъй като създаденият европейски облик на градовете у нас, благодарение на таланта и знанията на цяло поколение чуждестранни архитекти, продължава да се руши. Безразличие, немарливост, липса на памет или просто безогледно предприемачество – причините не оправдават отношението на съвременното българско общество към това изключително наследство в столицата и други български градове.

Но да се върнем отново в последните две десетилетия на 19-ти век, когато градоустройствени реформи трябва заличат османското минало и да създадат модерна градска среда с европейска визия. Според приетия през 1881 г. Правилник за планиране и строителство в Княжество България, за проектиране и строителство се изисква академичен образователен ценз и това увеличава нуждата от европейски специалисти. В София и големите градове се планират и изграждат градски центрове и градини, широки улици и нови сгради, в унисон с европейските тенденции и актуални архитектурни стилове - неоренесанс, необарок, неокласицизъм. Така са оформени и повечето от новопостроените софийски сгради.

Още в началото на 80-те години на Антонин  Колар е възложена работата по редица сгради - от Хотел „България“ и Централната железопътна гара до здания на военните – министерство, военно училище, казарми, Офицерски клуб. Почти веднага след Освобождението пристига и Виктор Румпелмайер, който превръща бившия турски конак в дворец за българския монарх. Неговият ученик Фридрих Грюнангер продължава работата му с проектиране и изграждане на новото му крило. Той работи в София повече от 3 десетилетия, създава едни от най красивите  сгради, предимно в стил необарок и неоренесанс, и смело може да бъде наречен един от бащите на модерната ни архитектура. В началото на 20-ти век Грюнангер се повлиява от новосъздадената от българската архитектурна школа стилистика и от неовизантизма, и създава емблематични сгради като Духовната академия на пл. „Св. Крал“, Софийската синагога, Духовната семинария и църквата към нея. По проект на Константин Йованович в края на града, на мястото на сметище и цигански къщурки, започва изграждането на сградата на Народното събрание, открита през 1886 г., която запазва функциите си до наши дни.  

За броени години София се превръща от турска паланка в европейски град, основно с помощта на пристигналите от Европа в България инженери, архитекти, паркостроители. Едни от най-представителните сгради са по днешния булевард „Цар Освободител“ и около двореца – хотел „България“, Министерството на войната, Народният театър, Градското казино, Военният клуб, Българското книжовно дружество, храмът Св. Крал“ и  строящият се нов катедрален храм „Св. Александър Невски“. Още през 1889 г. граф Робер дьо Бурбулон, френски аристократ от свитата на Фердинанд, отбелязва: „София се превръща в хубав град... Широки улици, хубави къщи, магазини, кафенета... София е неузнаваема, обхваната от строителна и разширителна треска.“

Затова на финала, ако този път  перифазираме Октавиан с неговата сентенция „Получих Рим тухлен, оставих го мраморен“, първите европейски архитекти у нас са имали правото да кажат: „Заварихме ориенталска провинция, оставихме европейски град“.

 
Обратно в сайта X

ДОСТЪП ЗА ЛОГНАТИ ПОТРЕБИТЕЛИ За да пишете, оценявате или докладвате коментари, моля логнете се в профила си.

  1. Запомни ме
забравена парола Полетата маркирани с * са задължителни
Полето Потребителско име не трябва да е празно.
Полето E-mail не трябва да е празно.
Полето Парола не трябва да е празно.
Полето Повторете паролата не трябва да е празно.
  1. Декларирам, че съм се запознал с Общите условия за ползване на услугите на Нетинфо.
Полетата маркирани с * са задължителни

Последни

Митинг за подкрепа пред руското посолство в София

Митинг за подкрепа пред руското посолство в София

България Преди 4 часа

Рускиня: Кой освободи България от турците? Разбира се, Русия

Асен Василев

Харесаха ли партиите Асен Василев за премиер

България Преди 5 часа

От ДПС чакат да чуят какво ще предложи новият кандидат за премиер

Протест срещу нов кабинет на „Продължаваме промяната”

Протест срещу нов кабинет на „Продължаваме промяната”

България Преди 8 часа

Пред сградата на Президентството има полицейски кордон

Зеленски: Украйна и ЕС отварят нова глава в историята

Зеленски: Украйна и ЕС отварят нова глава в историята

България Преди 8 часа

Зелененски: Извървяхме път от 115 дни до статута на кандидат за членство и пътят ни към членството не трябва да отнема десетилетия

Бензин

Бензинът е поскъпнал с 21 стотинки за месец, дизелът - с 28

България Преди 9 часа

Според информацията в сайта на платформата дизелът на различните бензиностанции се продава между 3,34 лева за литър и 3,66 лева за литър

Асена Сербезова

МЗ изнесе данни за нарушения в болниците

България Преди 9 часа

Сербезова: Задълженията на държавните лечебни заведения са 600 млн. лева

d

Освежи лятото и го направи незабравимо!

Любопитно Преди 10 часа

В някой хубав летен ден сменете гледната си точка и се отправете на туристическа обиколка из мястото, на което живеете

Десислава Атанасова

ГЕРБ-СДС няма да подкрепи правителство в този парламент

България Преди 10 часа

Атанасова: За нас Кирил Петков, Асен Василев или който и да е излъчен от бившата четворна, а сега тройна коалиция, са персона нон грата в този парламент

ц

Над 17 000 ученици и учители заминават на безплатна почивка

България Преди 10 часа

Предвижда се до 45 000 ученици и учители да могат да почиват безплатно през лятната ваканция

АОБР приветства решението за компенсациите за бизнеса

АОБР приветства решението за компенсациите за бизнеса

България Преди 10 часа

Бизнесът не иска помощи и подаяния, а възстановяване на надвзетото

Полицията провежда спецакция в няколко области

Полицията провежда спецакция в няколко области

България Преди 10 часа

До сега задържаха двама за проникване в зърнобаза

.

Парламентът удължи действието на 11 хиляди решения на ТЕЛК и НЕЛК

България Преди 10 часа

Законодателната промяна влиза в сила от 1 юли 2022 г., за да се гарантира непрекъснатост при ползването на правата, регламентирани в действащото законодателство

Вигенин

Вигенин: Била е поставена цел за брой руски дипломати

България Преди 10 часа

Народното събрание е било въведено в заблуждение по отношение на последователността на действията, посочи Вигенин

Япония

Япония пести електроенергия, страната изнемогва заради адска жега

Свят Преди 11 часа

В района на Токио се очакват седми пореден ден с температури над 35 градуса по Целзий, уикендът също ще бъде горещ

Костадинов: Премиерът в сянка излезе на светло

Костадинов: Премиерът в сянка излезе на светло

България Преди 11 часа

Костадинов: Искаме да бъде разследвано лицето Кирил Петков

.

Какво се случва с Арктика и "полюсите на затоплянето"?

Любопитно Преди 11 часа

Според специалистите норвежкият остров Карл XII на североизток от архипелага Свалбард е един от "полюсите на затоплянето"