Р ок бог или човек от народа? Активист срещу глобализацията, номад-милионер или пропагандатор, отказващ медийни изяви? Дори и произходът му изглежда загадка – французин, галисиец или баск?
Той е el desaparecido, "изчезващият”. Мъжът, заемащ страната на захвърлените в този свят хора, без значение дали са психично болни от Буенос Айрес или проститутки в Испания. Дон Кихот, борещ се с всички луди вятърни мелници на съвремието.
Той е Хосе-Мануел Томас Артур Чао, а китарата му стояла добре още от началото на 80-те години, когато започва да забива с различни формации. Негов идол тогава бил Уилко Джонсън – китаристът на Dr. Feelgood, чиито колежански дрехи, конвулсивна патешка походка и стил на свирене тип „бръкнах в контакта” го карали да изглежда сякаш е пуснат от лудницата, надрусан с амфетамини. Всъщност Уилко не бил алкохолизиран тип от Канви Айлънд, британската Мека на пъб-рока, а интересна личност с диплома по средновековна литература, както и запален астроном.
Ману е не по-малко човек на крайностите. Израснал покрай родителите си в центъра на интелектуалния живот на Париж, сред планини от книги, грамофонни плочи и момчешки разговори с гигантите на модерната литература като Маркес и Карпентиер, у Ману започнало да назрява чувството, че той трябва да открие нещо друго. Тази страст трябвало да бъде инстинктивна, нещо, породено от дързостта, с която били натоварени началните рифове на песните на Чък Бери, нещо, което се спотайвало по улиците извън уютния семеен апартамент, в дрезгавия жаргон на местните гамени и в осеяните с фасове барове от предградията.
Така започнал двойственият живот на Ману. Вкъщи и в консерваторията бил почти перфектен ученик, който след като чуел последния звънец, ставал друг. Там, навън, на улицата, всичко било футбол, момичета, трева и рокендрол. Този живот точно пред входната врата на дома му бил неговият паспорт към свободата. Всички тези испански песни и френско тананикане били хубави, но Ману бил бяло момче, което се нуждаело от свой собствен бунт.
Така дошло времето на Joint de Culasse, първото трио, което Чао сформирал заедно с братовчед си Санти и приятеля си Фредо. Името пък било измислено от брат му Антоан и буквално се превеждало като "цилиндрова глава”. Във всеки случай, било подходящо за група, формирана в сянката на фабриката на "Рено”, като освен това имало и игра на думи. Joint прави очевидна препратка към многообичаната от момчетата трева, а Culasse може да се интерпретира като благоуханна смесица от френските думи за "задник” (cul) и "уличница” (pétasse). Каквото и да е значението, мисията била ясна: шумен, бърз, суров, директен рокендрол, достатъчно мощен, за да ти пръсне и цилиндровата глава, и мозъка!
Оттук насетне ще последват стотици концерти и поне дузина формации, в които музикантът ще вземе участие, преди да напише превърналите се в запазена марка Bongo Bong, Me gustas tu и Clandestino.
Тези и други истории на Ману са събирани от писателя Питър Кълшоу в продължение на пет години, през които той следва изпълнителя от баровете в Барселона до фавелите на Рио. Резултатът е една от най-увлекателните музикални биографии, писани някога, която излиза и на български само няколко дни преди концерта на Ману Чао в София.
Потопете се в истинско музикално пътешествие из живота и творчеството на един от най-добрите съвременни музиканти с книгата "Clandestino: в търсене на Ману Чао”, която издателство "Вакон” ви дава шанса да закупите сега с 13% отстъпка + безплатна доставка за цялата страна.
