К огато Ема Стоун печели „Оскар“ за La La Land през 2017 г., сред хората, които я аплодират, е и Андрю Гарфийлд. Двамата вече не са двойка. Тя стои на сцената в един от най-големите моменти в кариерата си, а човекът, с когото е прекарала четири от най-важните години по пътя дотам, я гледа от публиката.
Има нещо почти прекалено кинематографично в тази картина.
Защото La La Land разказва за двама души, които се обичат, подкрепят мечтите си и въпреки това не завършват заедно. Не защото любовта изчезва, а защото животът ги отвежда на различни места.
Историята на Гарфийлд и Стоун не е историята на Миа и Себастиан. Но приликата е достатъчно силна, за да обясни защо толкова години след раздялата им хората продължават да виждат в тях една от онези редки холивудски любовни истории, които сякаш са останали без последната сцена.
Питър Паркър среща Гуен Стейси
Двамата се срещат покрай The Amazing Spider-Man, когато Гарфийлд е избран за новия Питър Паркър, а Стоун се явява на проби за Гуен Стейси. По-късно режисьорът Марк Уеб ще говори за непосредствената химия между тях, а самият Гарфийлд признава, че още по време на пробите усеща нещо различно.
Между дублите двамата се шегуват и разговарят, а професионалното партньорство постепенно започва да прилича все по-малко на работа.
Когато Стоун получава ролята, Гарфийлд е истински щастлив. По-късно разказва, че сцените с нея били сред снимачните дни, които очаквал с най-голямо нетърпение. Ема също говори за него като за изключително щедър партньор, който ѝ помага да достигне необходимата емоция дори когато камерата не е насочена към него.
Скоро Питър Паркър и Гуен Стейси престават да бъдат единствената любовна история.
Андрю и Ема стават двойка и прекарват заедно приблизително четири години.
Двойката, която не се опитваше да бъде звездна
Може би точно това кара толкова много хора да ги харесат.
Те рядко говорят за връзката си. Не я превръщат в реклама и не продават интимността си като част от публичния си образ. Вместо това феновете виждат малките неща – начина, по който се смеят по време на интервюта, взаимното уважение и очевидното удоволствие просто да бъдат заедно.
Стоун дори обяснява защо не желае да обсъжда Гарфийлд публично: отношенията им са прекалено специални за нея, за да ги превръща в предмет на постоянни спекулации.
Тяхната история е и напомняне, че зад публичния образ на холивудските звезди често стоят много по-обикновени човешки отношения, избори и разминавания, отколкото виждаме отстрани.
И точно когато изглежда, че тази формула работи, животът започва да усложнява нещата.
Защо се разминават
През 2015 г. отношенията им започват да минават през труден период. И двамата работят много, а Гарфийлд се подготвя и снима Silence на Мартин Скорсезе в Тайван – изключително тежък проект, за който отслабва драстично и се потапя психологически в ролята. Появяват се информации, че двамата почти не успяват да прекарват време заедно.
По-късно идват и слуховете за по-дълбоко разминаване. Според някои публикации Гарфийлд вече е мислел за установяване и семейство, а отделни непотвърдени слухове стигат до твърдението, че си е представял деца с Ема. Това обаче никога не е потвърдено от самите тях и не бива да се представя като установен факт.
По-сигурното обяснение е далеч по-прозаично и може би точно затова по-тъжно: две огромни кариери, постоянно пътуване и все по-малко общо време. Когато окончателната раздяла става публична през есента на 2015 г., източници около тях подчертават, че няма голяма драма и че двамата продължават да изпитват обич един към друг.
И после идва La La Land
Година след раздялата Стоун казва за Гарфийлд, че той е човек, когото „все още много обича“. А когато успехът на La La Land я отвежда до първия ѝ Оскар, Андрю говори с видима гордост за нея и за удоволствието да наблюдава как се развива като актриса.
И тук паралелът с филма става почти неизбежен.
Миа и Себастиан се срещат, когато и двамата още се опитват да станат хората, които мечтаят да бъдат. Помагат си. Обичат се. После мечтите им се сбъдват – но животът им вече не е общ.
Нещо подобно остава като емоционален отпечатък и върху историята на Андрю Гарфийлд и Ема Стоун.
Те не получават холивудския финал, който публиката е очаквала. Но може би точно това прави историята им толкова човешка.
Защото понякога една любов не се проваля.
Понякога просто изпълнява ролята си в живота ни, помага ни да стигнем до следващата сцена – и после ни оставя да продължим сами.
