Н амалява броят на майките, които са получавали обезщетение за неползван отпуск за бременност и раждане, показват данни на НОИ, обявени от социалното министерство. През 2022 г. 956 майки са получили обезщетение за бременност и раждане, тъй като не са ползвали този отпуск, предаде Pariteni.
През 2023 г. броят им е 839, а през 2024 г. – 803. До август тази година такова обезщетение са получили 500 майки.
Нараства обаче броят на лицата, получили обезщетение за неползван отпуск за гледане на дете до 2-годишна възраст, като през 2022 г. той е бил 14946, а през миналата – 15374. Само за първите осем месеца на тази година такова обезщетение са получили над 9500 майки. Изплатената за тях сума е в размер на над 12 млн- лева, докато за цялата минала година тя е близо 20,9 млн. лева.
Данните са представени в становище ва министерството във връзка с промени в Кодекса за социално осигуряване, с които се предлага обезщетенията при неползване на отпуск за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст по чл. 50а, ал. 1 и чл. 54, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) да се изплащат в пълен размер, вместо в размер 50 на сто.
В законодателството е уредено правото на платен отпуск и на съответните парични обезщетения при бременност и раждане, за отглеждане на дете до 2-годишна възраст и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст. Регламентирано е и правото на парично обезщетение на родителите и осиновителите, които се завръщат на работа, без да ползват посочените отпуски.
Паричното обезщетение при неизползване на отпуските за бременност и раждане и за отглеждане на дете до 2-годишна възраст представлява стимул за майките да се завърнат по-бързо на работа и осигурява възможност изцяло или частично да се компенсират разходите, свързани с отглеждане на детето.
При определянето на неговия размер обаче е необходимо да се има предвид, че паричните обезщетения от държавното обществено осигуряване се отпускат при настъпване на определен социалноосигурителен риск (болест, майчинство, безработица и др.), за да заместят липсващите доходи от трудова дейност на лицата, които са осигурени за съответния риск. В тази връзка изплащането на обезщетенията по чл. 50а, ал. 1 и по чл. 54, ал. 1 от КСО на работещите родители в пълен размер (размер, равен на получаваното обезщетение от неработещите родители) може да се възприеме като условие за неравнопоставеност между лицата, които ги получават.
В тези случаи майка, която ползва отпуск за бременност и раждане или за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, която не работи и не получава друг доход, би получавала еднакво по размер обезщетение с майка, която е била осигурявана при същите условия, но работи и получава трудово възнаграждение, се посочва в становището.
"Факт е, че колкото по-продължително е отсъствието на родителите от работа, толкова по-вероятно е те да се деквалифицират, но са безспорни и ползите за ранното детско развитие от отглеждането на детето в семейна среда. Във всички случаи решението дали да ползват отпуските за отглеждане на детето или да се върнат на работа е предоставено на родителите и осиновителите. В тази връзка намирам за обосновано да се осигурят по-добри финансови условия за тях и в двата случая, при съобразяване с възможностите на бюджета на държавното обществено осигуряване.
С оглед реализирането на тази цел и предвид стартиралата бюджетна процедура за 2026 г., съм предложил да се повишат както размерът на паричното обезщетение за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, така и размерът на обезщетенията при неизползване на отпуските за бременност и раждане и за отглеждане на дете (от 50 на 75 на сто)", допълва социалният министър Борислав Гуцанов.
Той посочва, че българското законодателство предоставят много по-благоприятни права за работничките – майки на деца от минималните изисквания, установени с европейското законодателство и международните трудови стандарти. В България отпуските, на които имат право работниците и служителите във връзка с раждане и отглеждане на дете са едни от най-продължителните в света.
Регламентирана е и възможност майките да прехвърлят ползването им както на бащите, така и на бабите и дядовците. Това от една страна позволява по-ранното завръщане на майките на пазара на труда и намалява предпоставките за деквалификация, а от друга – предоставя възможности за отглеждане на малките деца в семейна среда.
