Оо овният източник на доходи за българските
домакинства продължава да бъде работната заплата, която
съставлява около половината от доходите на българите, сочат
данни на НСИ.
Според статистиката около 30% от българите
формират доходите си от пенсии, 9% - от самостоятелна
заетост, 3,7% - от социални помощи, 5,4% - от други
приходи и 1,3% - от приходи извън заплата.
Данните са за
третото тримесечие на 2012 г.
За същия период средно на домакинство са се падали
по 2632 лв., а средно на лице - по 1119 лева. Около 40%
от разходите на българските домакинства са били за храна,
алкохол и цигари. За дома българинът харчи около 18% от
доходите си, за здравеопазване - около 5%, за транспорт -
около 10%, за облекло и обувки - около 3%, за данъци
- около 5%, а за други разходи - около 19%.„
Нагласите за харчене в домакинствата на ЕС
Около 70% от европейците заявяват, че
почти винаги вземат собствени решения за харчене на пари за своя
лична консумация, за развлечения, ресторанти, спорт или хобита,
сочи анализ на Евростат за вариациите във възприятията към
семейния доход в домакинствата в ЕС.
В страните с риск, където попада и България -
луксът да се вземе самостоятелно решение за харчене на пари е
под 50%, тоест на един българин, който може да вземе
самостоятелно решение за парите си - се пада друг, който не може
да вземе подобно решение.
Близо 70% от европейците, които живеят в
4-членно домакинство с най-малко две деца над 16 години (в
това число и българи с подобно домакинство), гледат на доходите
в семейството като на общи ресурси, независимо от това кой какъв
доход е внесъл в семейната каса.
Другите 30% от
европейците гледат на общите ресурси като на частни и като на
приходи за него/за нея.
Усещането да се решава от всички в
домакинството какво да се прави със семейния доход е най-високо
като процент в Малта /85,9%/, Румъния /85%/, Гърция
82 на сто/, следвани от Унгария и Испания /около 80%/.
За
България процентът на общност за семейните доходи и тяхното
разпределение е 70 на сто. В другата крайност са хората във
Финландия, Естония, Словакия и Словения, където едва 50%
от членовете на домакинствата имат думата какво да се прави със
семейните приходи.
Според анализа на Евростат, ако
домакинството разчита за приходи само на един член на
семейството - то в Ирландия, Франция, Австрия, Норвегия - биха
били покрити около една четвърт от нуждите на домакинство от
горния тип.
На другия полюс са България и Румъния - един работещ
в подобно домакинство би осигурил едва 2% от нуждите на
семейството.
Изследването отчита и степента на вземане на
решения за това как да се харчи семейният бюджет - тук
съществува баланс между мъжката и женската половина.
Все пак по отношение на това как да се харчат
пари за всекидневни нужди или за нуждите на детето - превес има
женското мнение. Когато става дума за харчене на пари за
ремонти, обзавеждане или за даване на заем - мъжът има
решаващата дума при вземането на решение, твърдят анализаторите.
Практични съвети за семейно планиране
Според експерти все повече български
домакинства се ориентират към събиране на информация за
месечните си разходи с най-простия метод - лист и химикалка.
Визуалната представа за реалните разходи в
семейния бюджет е много важно за неговото планиране.
В САЩ от
десетилетия съществуват сайтове за планиране на семейния бюджет,
където американците въвеждат както ежедневните си разходи, така
и плащането на данъци, такси, осигуровки и други разходи.
В България вече има подобни сайтове за личен
или семеен бюджет с калкулатори и шаблони, които могат да
визуализират в детайли парите, които сме похарчили през месеца.
Друга хитринка за опазване на семейния
бюджет е неговото месечно планиране и контролиране по "пера":
разпределянето на парите за храна, за детето, за колата, за
къщата и т.н.
Това е крайно необходимо във времето, когато
разходите постоянно скачат, а приходите остават на едно и също
ниво.
Особено важно е също да не оставяме сметки
от текущия месец - за следващия месец или за през годината.
Постепенното натрупване на сметки не само ще влоши семейния
бюджет, който като правило е винаги лимитиран, но ще натовари
домакинството с излишни лихви и такси. Тези дължими пари така
или иначе ще трябва да се дадат, но с цената на още повече
ядове, главоболия и нови средства.
Източник:
БГНЕС
