В България се разгърна дискусия - да се придържа ли към подписаното през април тази година споразумение с Русия за участието на тази балканска страна в проекта "Южен поток", съобщава РИА Новости.
Както е известно, този проект предвижда доставка на руски газ на европейските пазари - първо по дъното на Черно море, а след това през териториите на Гърция и България.
Бившият премиер на България, интелектуалецът с руско образование Сергей Станишев, смяташе подписването на този проект за свой голям успех.
Каратистът Бойко Борисов, който замени очилаткото-социалист Станишев, заяви, че България ще обмисли нещата - ще огледа проекта от нова гледна точка и ще реши, дали той е достатъчно ефективен икономически.
Очевидно, съмненията в главата на бившия охранител не са дошли случайно - през юли България, заедно с Румъния, Турция, Унгария и Австрия подписа в Анкара споразумение за проекта "Набуко", който е смятан на Запад за алтернатива на "Южен поток".
Според този проект, Европа ще се снабдява с газ не от авторитарна Русия, а от къде по-близките на сърцата на западните демократи "плуралистични" държави от рода на Туркменистан, Египет и - възможно - Иран.
Въпреки донякъде съмнителния от гледна точка на европейските ценности избор на партньори, този проект получава активната подкрепа на Европейския съюз и САЩ.
Няма съмнение, че лидерите на
балканските правителства, начело с Борисов, независимо от декларираната от
много години дружба с Русия,
ще предпочетат този проект пред "Южен поток" при равни други условия
Едва ли трябва да се съмняваме, че и ръководството на Сърбия, страстно желаещо да се влее в редовете на неотдавна бомбардиралите я държави от Евросъюза, вероятно ще пожелае да се присъедини към компанията на ентусиастите за "Набуко" и противници на Южен поток" - отново при равни други условия.
Но проблемът е в това, че
такива равни условия не съществуват. Към момента
България зависи на 96% от доставяния от Русия през украинска територия газ.
По време на разразилата се тази зима руско-украинска газова криза българската икономика, според изчисления на местни икономисти, губеше до 250 млн. долара на ден.
Не работеха детски градини, болници, предприятия.
Българите, благодарение на езиковата близост имат прекрасен достъп до руските и украинските средства за масова информация, лесно можеха да си съставят обективно мнение за това, което вършеше през тези дни украинското ръководство и кой наистина бе виновен за сполетялата държавата им беда. Защото най-разобличителните свидетелства срещу позицията на Украйна - това са нередактираните от доброжелателите им в ЕС изявления на самото украинско ръководство.
Така че бившият български премиер Станишев се съгласи да се присъедини към "Южен поток" не само заради симпатиите си към почти родната за него Русия, но и по напълно прагматична причина: "Южен поток" намалява зависимостта на България от капризите на транзитната страна - Украйна.
Сърбия
За Сърбия "Южен поток" е решение на цял ред жизнено важни за страната проблеми. Става въпрос не само за доставките на газ, въпреки че и в този смисъл положението на Сърбия е аналогично на това на България - през зимата на страната са необходими по 10 млн. куб. м газ в денонощие, докато тя може да произведе сама не повече от 1 млн. куб. м от този обем.
Въпросът е и в това, че за енергийната си сигурност Сърбия трябва да модернизира подземното си газово хранилище "Банатски двор".
Споразумението, че "Газпром" ще помогне на Сърбия за този проект, вече е подписано, но в документите тази помощ е обвързана с участието на Сърбия в "Южен поток".
Предпазливостта не е излишна, като се има предвид колко често споразуменията между сръбския президент Борис Тадич и ръководството на Русия по енергийните въпроси се натъкват на пречки - ту в сръбския парламент, ту в други разбира се, "независими" от ЕС - инстанции.
Ако Сърбия, подобно на България, изведнъж се усъмни в "Южен поток", Русия ще има всички основания да се усъмни в целесъобразността от модернизацията на сръбската газова промишленост.
Това е неприятно, но справедливо. Ако използваме английския израз, за Русия цялата тази ситуация с изведнъж разколебалите се балкански партньори е добра възможност да прогледне по повод прословутото славянско единство.
Засега алчните германци в Северна Европа проявяват по отношение на газовите доставки от Изток къде-къде по-отговорен и безпристрастен подход към Русия, отколкото южнославянските братушки, силно клонящи към проект с ключовото участие на някога окупиралата ги Турция.
Но властите и в България, и в
Сърбия не трябва да забравят:
"Набуко" няма да заработи скоро, а газ ще им трябва още тази зима
И ако българското ръководство, от което за участието в "Южен поток" даже не се изискват пари, а само съгласие за транзита, не прояви интерес към проекта на Русия, то Русия няма никакви основания да помага на ЕС да измъква от бедите своята най-бедна страна-членка.
Ако ЕС обявява "Северен поток" за свой проект, а се стреми с всички сили да погребе "Южен поток", който е призван да помогне на най-бедните й членки, то това е дело на самия ЕС и неговите "младши участници" от Източна Европа.
И тази зима българите могат
да изпратят всички свои въпроси на председателя на Европейската комисия Барозу,
а не в Москва.
