Правителството е умерен оптимист

М�и �истерският съвет е умерен оптимист за икономиката през следващите три години.

На днешното правителствено заседание бяха приети три документа:  Националната програма за реформи на България за периода 2011-2015 г. (НПР) в изпълнение на Стратегията "Европа 2020", Конвергентната програма (2011-2014) Бюджетна прогноза за 2012-2014 г.

Ако успешно бъдат приложени заложените мерки и реформи се очаква

до 2020 г. жизненият стандарт у нас да достигне 60% от средното равнище в Европейския съюз.

През 2010 г. доходите на българските домакинства представляваха  44% от средния доход в ЕС по данни на Евростат.

Цените в България са едва 53% от средните в ЕС, но реално покупателната способност на българите е толкова ниска, че не може да осигури жизнен стандарт, близък до средноевропейския.
 
Националната програма за реформи отчита новите моменти в процедурите по макроикономическото наблюдение в рамките на Европейския семестър. Тя отразява препоръките в заключенията на доклада на Европейската комисия за Годишния преглед на растежа.

Програмата отчита специфичните предизвикателства пред икономика от отворен тип като българската, която следва да се ориентира към по-висока конкурентоспособност.

Като приоритетни области са изведени подобряването на инфраструктурата и бизнес средата, привличането на инвестиции, повишаване конкурентоспособността на младите хора и повишаване на доверието в държавните институции.

В План за действие е представен подробен списък от мерки за преодоляване на идентифицираните основни фактори за растежа и за постигане на националните цели с времеви график за изпълнение.

Посочени са отговорните институции, разходите за прилагането на мерките, очакваните резултати, както и индикатори за отчитане на напредъка в изпълнението.

Правителството прие днес и

Конвергентната програма на Република България за периода 2011-2014 г.

Програмата е част от процеса на многостранно фискално наблюдение в ЕС. Синхронизирана е с бюджетния цикъл на следващия тригодишен период в съответствие с приложението на т. нар. Европейски семестър - нов инструмент за предварителна координация на икономическите политики.

Документът е съобразен и с Националната програма за реформи и националните приоритети на икономическата политика в изпълнение на стратегията "Европа 2020", а също и с препоръките в Интегрираните насоки и със заключенията в Годишния преглед на растежа.

Основните предположения, върху които е изградена прогнозата за икономическото развитие на България за периода 2011-2014 г., са за плавно подобряване на външната среда и възстановяване на икономическия растеж на основните търговски партньори на страната, както и повишаване на вътрешното потребление.

Документът предвижда придържане към консервативна и дисциплинирана фискална политика, осигуряване на дългосрочна устойчивост на публичните финанси, ефективно насочване на публичните разходи към ускоряващи икономическия растеж дейности, политика на доходите в подкрепа на конкурентоспособността на икономиката.

Важен фактор за повишаването на ефективността и качеството на публичните финанси е постигането на устойчива средносрочна фискална рамка.

Основна цел на фискалната политика е поддържане на дефицит по Консолидираната фискална програма под прага от 3 на сто от БВП

и поддържане на широко балансиран бюджет в рамките на програмния период.

Акцент в стратегическия документ са пенсионната реформа и реформата в социално-осигурителната система като гарант за осигуряване на дългосрочната устойчивост на публичните финанси в условията на негативни демографски тенденции.

В одобрената днес

бюджетна прогноза за периода 2012-2014 г.

се очаква българската икономика да отбелязва умерени темпове на растеж в рамките на 3,6 до 4,4 на сто.

Бюджетната прогноза предвижда ниски данъци, ограничена преразпределителна роля на държавата и спазване на ограниченията, наложени от Пакта за стабилност и растеж.

Фискалната рамка предвижда постигане в средносрочен план на балансирана бюджетна позиция при следните нива по години: дефицит по КФП от 1,5% от БВП за 2012 г.; 1% от БВП за 2013 г.; 0,5% от БВП за 2014 г.

Предвижда се свиване на бюджетния дефицит при запазване на данъчните ставки при преките данъци, плавно повишаване на някои акцизни ставки с оглед достигане на минималните за ЕС и повишаване на събираемостта.

В документа да разгледани макроикономическите и фискални предизвикателства, пред които е изправена икономиката, и протичащите реформи.

Предложените тавани на разходите по първостепенни разпоредители дават рамката за разработване на проектобюджетите за 2012 г.

По отношение размера на консолидираните разходи, правителството си поставя за цел да ограничи своята преразпределителна роля на ниво до 40% от БВП, като в него се включват и вноската в общия бюджет на ЕС, разходите за сметка на помощта от ЕС и съответното национално съфинансиране.

Очакванията на българското правителство са за устойчиво възстановяване в развитието на световната и европейската икономики, което ще окаже положително въздействие и върху нашата икономика.

В тригодишната бюджетна прогноза са отразени и целите от Националната програма за реформи, като е отчетена динамиката в макроикономическата среда.