България се нуждае от нов модел на икономически растеж, основан на инвестиции в частния сектор, открита икономика и структурни реформи.
Това заяви известният икономист Нуриел Рубини, цитиран от БГНЕС.
Той пристигна днес на първото си посещение в България и изнесе лекция пред представители на българския бизнес на тема "Възможности за растеж на една малка икономика в глобализирания свят".
Известният икономист посъветва българските власти да намерят начин да използват фискалните ресурси за подобряване на производителността и ефективността на частния сектор.
"До 2006 г. България, като много други икономики в тази част на света, разчитаха на модел на икономически растеж, който не беше устойчив във времето.
Имаше прекалено много растеж на потреблението, прекалено високи инвестиции в недвижими имоти, във финансови услуги, кредитен балон, който се спука, и така се стигна до финансови затруднения.
България винаги е имала нисък дефицит, за разлика от други страни, но най-тежкият проблем тук е много високата задлъжнялост на частния сектор към банките. Добрата макрорамка, ниската задлъжнялост, ниската инфлация, ниският дефицит помогнаха на страната, но старият модел на растеж не работи", изтъкна Рубини.
"Безработицата расте, икономиката буксува. Необходим е нов модел за растеж чрез инвестиции в частния сектор, открита икономика и структурни реформи", заяви той.
Рубини не вижда рискове за валутния борд в България
"Валутният борд функционира от 1997 г., имало е възходи и спадове в икономическата дейност, различни правителства бяха на власт.
България успя да натрупа значителни буфери в добрите времена на икономиката, така че той да действа като абсорбатор на шока, банките са с висока ликвидност, така че не виждам рискове за валутния борд", посочи той.
Рубини каза още, че основно предизвикателство пред България ще бъде да възстанови силния икономически растеж. Според него растеж от 1,5% е крайно незадоволителен и може да се превърне в източник на допълнително напрежение и социални проблеми.
"От ключово значение е да се поддържа стабилността на финансовата система, да се удържа фискалната ситуация. Да се надяваме, че валутният борд в дългосрочен план ще помогне на България да възстанови добрия растеж", заяви Рубини.
Той предупреди, че ако страната ни не съумее да постигне висок растеж, процентът на лошите кредити ще продължи да нараства.
Рубини все пак прогнозира, че в средносрочен план България и Централна и Източна Европа като цяло ще продължат да предоставят възможности за продуктивни преки чуждестранни инвестиции и това ще подкрепи икономическия растеж.
Относно положението в еврозоната Рубини посочи, че вероятността тази година Гърция или друга страна да напусне валутния съюз е много малка.
"Управляващата правителствена коалиция в Гърция продължава реформите и прилага мерките за затягане на коланите, Западна Европа осигури ресурси на банките да се стабилизират, така че бремето на задлъжнялостта на Гърция беше намалено", изтъкна той.
Но предупреди, че фундаментални структурни проблеми в еврозоната все още не са разрешени - ниският потенциален растеж, рецесията, загубата на външната конкурентоспособност.
"Затова някои от икономиките в еврозоната са доста крехки. В някои страни като Гърция, Ирландия, Португалия, Испания, Кипър и Словения може да се наложи преструктуриране на публичния и частния дълг", посочи той.
Рубини предупреди, че в идните няколко години, ако по-малките икономики в еврозоната не успеят да разрешат фискалните си проблеми, може да не успеят да се задържат във валутния съюз.
