Нивото на необслужваните редовно банкови кредити у нас на този етап е в порядъка на 4.5% - 5% или около 2% над нивата преди кризата да се усети в нашата страна.
Тези стойности не са заплаха за българската банкова система и са сред най-ниските в региона на Източна Европа.
Това каза в интервю за БТА Асен Ягодин, заместник-председател на Асоциацията на банките в България (АББ) и изпълнителен директор на Пощенска банка.
Банките у нас поддържат значително по-високи предпазни буфери заради по-високите капиталови изисквания на нашия регулатор, посочи Ягодин.
Според него българските банки са реагирали доста адекватно на новата икономическа ситуация и са предложили на всички клиенти, реално или потенциално засегнати от кризата, различни механизми за преструктуриране на техните задължения.
Вече се предлага дори и възможността за застраховка на потребителски и ипотечни кредити срещу вероятността кредитополучателят да остане без работа и съответно да не може да обслужва кредита си, посочи Асен Ягодин.
Следва пълният текст на интервюто:
Как ще се отрази на банковия сектор навлизането на българската икономика в рецесия?
Банковият сектор е важна част от българската икономика и е естествено да изпитва трудностите на рецесията. Никой не може да остане незасегнат при спад на брутния вътрешен продукт от над 6% ежегоден ръст през последните години до очакваните отрицателни стойности през тази, а вероятно и следващата година.
От друга страна мисля, че местните банки успяха своевременно и относително успешно да адаптират бизнеса си към новите реалности. Що се отнася до потенциалните заплахи за банковата система, сами можете да се досетите, че те са основно в посока намаление в обемите на кредитиране и съответно спад в доходността, както и повишение на дела на лошите кредити на бизнеса и домакинствата.
Могат ли българските граждани да са сигурни за спестяванията си? Какъв е процентът на необслужваните кредити и с колко процента е нараснал през последния месец и от началото на годината? Какъв е поносимият за банките праг на нередовните кредити?
Към настоящия момент спестяванията на българите в банковата система са повече от сигурни. Не само поради факта, че местните банки се представят значително по-добре от посестримите си в региона, но и поради допълнителната гаранция от 100 хил. лева по линия на Фонда за гарантиране на влоговете.
Именно поради тази сигурност в комбинация с добрата си доходност, депозитите се превърнаха в една от най-предпочитаните инвестиционни възможности в момента. Що се отнася до нивото на необслужваните редовно кредити в банките у нас, на този етап то е в порядъка на 4.5 - 5% или около 2% над нивата преди кризата да се усети в нашата страна.
Тези стойности не са заплаха за българската банкова система и са сред най-ниските в региона на Източна Европа. Освен това банките у нас поддържат значително по-високи предпазни буфери, заради по-високите капиталови изисквания на нашия регулатор.
Иначе, както казах вече, българските банки реагираха доста адекватно на новата икономическа ситуация и предложиха на всички клиенти, реално или потенциално засегнати от кризата, различни механизми за преструктуриране на техните задължения.
Вече се предлага дори и възможността за застраховка на потребителски и ипотечни кредити срещу вероятността кредитополучателя да остане без работа и съответно да не може да обслужва кредита си.
Ще се затегнат ли още повече изискванията за отпускане на кредити - потребителски и ипотечни?
На всички трябва да е ясно, че кредитирането е основният бизнес на банките и никоя банка няма интерес да работи с "намален" капацитет. Но това е факт от моментната реалност - жизнените и перспективни проекти не са много, производителите са заложници на свитите световни пазари.
По-стриктната кредитна политика на банките от последните месеци е реакция на процесите на световните финансови пазари.
Тази политика е обективно следствие на намалелите парични потоци, идващи към България, на по-високата цена на ресурса и чувствително повишения риск, който се начислява. Но освен това тя е и нормална реакция на банките, всички имат интерес банковата ни система да е стабилна.
В този смисъл сега, когато вече наблюдаваме някои знаци на съживяване на големите пазари, е възможно отново да започне резонно търсене на кредитен ресурс. Естествено този процес е добър и за нас, и за нашите клиенти, защото води към нормалното функциониране на финансовата система.
При всички положения, ако кризата промени нещо, то това беше представата на всички икономически субекти за риск. Тази промяна ще остави в миналото лекотата, с която се взимаха решения за ползване и предоставяне на кредити.
Каква е тенденцията при лихвените проценти по кредитите? Можем ли да се надяваме на поевтиняване на кредитите, още повече че се понижава и основният лихвен процент?
Лихвите по кредитите са пряко отражение на цената на финансовия ресурс и достъпа до него. Дефицитът на ликвидност, който кризата породи, предстои да бъде преодолян. Така достъпът на българските банки до средства от световните капиталови пазари, които банките използват, за да финансират своите клиенти, е все още силно затруднен.
Заедно с това лихвите по депозитите достигнаха високите нива, които наблюдаваме и днес, в следствие на изострената конкуренция за намалелите спестяванията на българските фирми и домакинства. Tърсенето на свеж финансов ресурс в момента в пъти надвишава предлагането и това обуславя високите лихвени нива както по кредитите, така и по депозитите. Знаете, че в момента и банките плащат по-високи лихви по депозитите и кредитите, с които финансират своята дейност.
Докато не бъде възвърнато доверието в системата в световен план и големите играчи на пазара не започнат отново да си отпускат кредити и да правят бизнес, лихвите ще са високи, независимо от показатели като основния лихвен процент (ОЛП).
Засега положителните сигнали от големите пазари не са достатъчно убедителни и очаквам лихвите да се задържат на тези равнища до края на годината, като все пак не изключвам и лек спад в обозримо бъдеще.
По данни на БНБ през май депозитите са намалели, въпреки изгодните условия, предлагани от банките. На какво според вас се дължи това?
Доверие в българските банки има, както има и добри оферти за депозиране на средства. За съжаление обаче кризата силно намали свободните средства на фирмите и оттам на домакинствата. Така в края на миналата година банките успяха да привлекат наличните свободни средства на бизнеса и домакинствата, след което сме свидетели по-скоро на процес на прехвърляне на депозити от банка в банка.
Какви са очакванията за пазара на депозитите в България? Ще могат ли банките да поддържат необходимата ликвидност само чрез промоции и привличане на депозити?
Банките ни успяха да натрупат значителни ликвидни резерви - както по линия на по-стриктната политика на БНБ през последните години, така и по линия на свиващото се кредитиране. Както споменах, банките вече привлякоха "свежия" депозитен ресурс с първите си промоции. Така, че не очаквам увеличението на депозитите от фирми и граждани през тази година да надхвърли 1 - 2 процента.
Колко според вас ще се свие печалбата на банковия сектор у нас през тази година?
Логично е да очакваме свиване на доходността на банковия сектор. Нетните приходи от лихви обяснимо намаляват, като в същото време банките търсят нови източници на приходи по линия на нови продукти и услуги.
В това отношение е много важно и банките, и бизнесът да се възползват и от възможностите, които кризата им дава. Сега е моментът за оптимизиране на процесите и разходите, повишаване на ефективността и конкурентоспособността, обучение на персонала и най-вече за иновативност.
