Рейтинговата агенция "Мудис" (Moodys.com) понижи оценката на дългосрочните дългови книжа на Испания с три степени до Ваа3, точно над спекулативната категория, предаде Франс прес.
Мудис предупреди, че тази оценка може да бъде допълнително понижена след нов период на проучване, който ще продължи максимум три месеца.
Агенцията даде като аргумент за решението си обявения в петък европейски спасителен план за испанския банков сектор в размер на 100 млрд. евро, който според нея ще увеличи още повече тежестта на дълга на страната.
Освен това Испания има твърде ограничен достъп до финансовите пазари,
както се вижда едновременно от факта, че тя разчита на механизмите за борба с кризата в еврозоната за фондовете си за рекапитализация, и от растящата й зависимост от националните й банки като приоритетни купувачи на облигационните й емисии, които на свой ред получават финансирането си от Европейската централна банка, изтъкна още "Мудис".
Решението на агенцията е тежък удар за правителството на консерватора Мариано Рахой, който от встъпването си в длъжност през декември се бореше да докаже, че е способен да се справи без прибягване до международна помощ.
Когато Рахой дойде на власт, оценката на Испания при "Мудис"
беше с пет степени по-висока - "А1",
отбелязва АФП.
"Мудис" понижи и оценката на дългосрочните дългови книжа на Кипър с две степени до "Ва3" в спекулативната категория.
Агенцията предупреди, че оценката на Кипър, чиято икономика е силно зависима от тази на Гърция, остава под наблюдение за евентуално по-нататъшно понижение.
"Мудис" иска да оцени съществените рискове за кипърската държава и банковия й сектор, произтичащи от евентуално излизане на Гърция от еврозоната след гръцките предсрочни парламентарни избори в неделя, което сериозно би обезценило гръцките дългови облигации, държани от кипърски банки.
"Основната причина за промяната на оценката днес е конкретното повишаване на вероятността от излизане на Гърция от еврозоната и произтичащото от това увеличение на размера на помощта, която кипърското правителство може да се наложи да отпусне на кипърските банки", посочва Мудис.
Кипър се нуждае от 1,8 млрд. евро за рекапитализация на банките си
през следващите няколко седмици, но може да поиска и до 4 млрд. евро, ако това включва спасителни средства от Европейския съюз, заяви кипърският заместник-министър по европейските въпроси Андреас Мавроянис.
По думите му все още не е взето решение за това как да бъде спасена силно пострадалата банкова система на страната, но заемът ще включва европейско участие.
Той каза, че Кипър може също да получи помощ от Русия и/или Китай и че тази помощ ще бъде комбинирана с европейски средства.
По-рано пресата съобщи, че Кипър е близо до нов заем от Русия. Целта на заема е да се покрият финансовите нужди на островната държава през 2013 г., които в момента се изчисляват на 1,5 до 2,3 млрд. евро.
Най-вероятно средствата от руския заем ще отидат за оздравяване на държавните финанси, а тези от европейския механизъм за подкрепа ще бъдат насочени към банките, пише вестник "Филелефтерос".
Още финансови и икономически новини в PariteNi.bg
