Границата на бедност през последното тримесечие, базирана на потребителска кошница от 77 жизнено важни стоки и услуги за физическо оцеляване, достигна 216 лв. на човек, което показва ръст с 0,5%.
Това сочат данни на КНСБ, представени на пресконференция днес.
Според наблюденията на синдиката поскъпването на основни храни от първа необходимост ще доведе до още по-голямо самоограничаване на разходите на бедните домакинства.
С общ доход на член на домакинство до 310 лв. са 46,2% от домакинствата в страната, или около 3,4 млн. души. От тях
под границата на бедност остават все още около 23% от семействата (с общ доход до 216 лв. на човек) или 1,6 млн. души.
С общ доход от 311 до 566 лв. месечна издръжка на човек са 36,8% от хората или около 2,7 млн. души. Домакинствата с общ доход на човек над издръжката на живот са около 17% или около 1,2 млн. души.
По данни на синдиката основен източник на приходи е работната заплата, която формира 52,7% от общия доход на домакинствата, като делът й в структурата на общия доход нараства с 1,7 процентни пункта.
Приносът на пенсиите към семейния бюджет е намалял от 30,1% през 2011 г. на 26,7% през 2012 г. Задържат се нивата и от обезщетения за безработни и семейни добавки за деца.
Издръжката на член от 4-членно домакинство в края на март достигна 566,26 лв.
или едно семейство месечно трябва да разполага с 2264 лв., за да покрива задължителните си разходи за жилище, храна, облекло и почивка, спрямо българските стандарти.
През първото тримесечие на т.г. издръжката на живот е нараснала с 0,2% спрямо предходното тримесечие, а за едногодишен период се отчита ръст от 3,4%.
От КНСБ посочват, че намалението на цените на топлоенергията, природния газ и тока няма реално отражение върху бюджета на домакинствата, поради покачването на цените на пазара и замразяването на доходите.
Средната заплата за страната през 2012 г. е 766 лв. по данни на НСИ
и отчита реален ръст от 8,4% на годишна база. Според КНСБ нарастването на средната работна заплата се дължи на намаление на заетостта. Продължава да се задълбочава диференциацията между средните заплати в отделните отрасли и дейности, в някои от които разликата достига до повече от 6 пъти.
Това показва висока степен на поляризация на доходите, което предполага задълбочаване на социалните неравенства, посочват от КНСБ. Наетите на пълно работно време с брутна заплата под 75% от средната за страната са около 28%, което означава, че близо 588 хил. от наетите у нас са ниско платени работници с доходи до 558 лв.
България продължава да заема последно място в ЕС по разходи за 1 час труд, за който у нас се плаща 3,7 евро, при 23,4 евро средна цена за Европа . В Румъния за час труд се плаща 4,4 евро, с повече от 10 пъти са по-високи разходите за труд в Швеция /39 евро/, Дания /37,2 евро/ и Белгия (34,6 евро).
В КНСН са недоволни от решенията на служебното правителство
Решенията на Министерския съвет за средносрочната бюджетна прогноза са продължение на консервативната политика на предишното правителство и не водят до увеличаване на доходите.
Това заявиха на пресконференция днес от КНСБ. Според синдиката служебният кабинет умишлено занижава ръста на БВП.
В оптимистичния вариант на правителствената прогноза се говори за 1% ръст на БВП през тази година, а в песимистичния се стига до нови отрицателни стойности - минус 0,4%, коментира президентът на КНСБ Пламен Димитров.
Според него тази прогноза не почива на реални обстоятелства, тъй като и Европейската комисия, и МВФ предвиждат у нас ръст съответно 1,4 и 1,2%.
Правителството няма основание да намалява приходите и разходите в Бюджет 2013, стъпвайки върху занижена прогноза за растежа, смята още Димитров. По думите му прогнозираният растеж за 2014 г. и 2016 г. също е занижен и не отразява нуждата на страната от догонващо развитие.
Според КНСБ занижените прогнози за растежа "стъпват" върху липсата на икономическа политика на правителството. Прогнозата на синдиката за растежа на икономиката през следващите години у нас е между 3,5-4,2%.
Кабинетът продължава политиката на Симеон Дянков, която доведе страната до финансова, икономическа и социална криза и изведе хората на улиците, заяви Пламен Димитров. Той допълни, че прогнозите за чуждеждестранните инвестиции и капиталовите разходи през следващите години също са занижени, без ясна визия за това, че трябва да бъдат привлечени в определени сектори.
Синдикатът изрази недоволство и по отношение на подоходната политика на правителството чрез замразяване на заплатите през 2014 г. и настоя за поне 10% увеличение на минималната работна заплата всяка година, като в края на мандата на следващото правителство да достигне 50 на сто от размера на средната заплата.
Още икономичекси и финансови новини на Pariteni.bg
