Ще продължи плавният спад на лихвите и по кредити, и депозити, като през есента могат да се очакват нови по-привлекателни оферти за кредити от страна на банковите институции, коментират пред БТА кредитни консултанти и финансови анализатори.
Най-активен от началото на годината е пазарът на ипотечното кредитиране
както по отношение на търсене от страна клиентите, така и по отношение намаление на лихвите, казва Тихомир Тошев, изпълнителен директор на фирма за кредитни консултации.
От началото на годината спадът на лихвите по кредитите е около 1%, посочи той. Въпреки това като цяло хората продължават да са предпазливи и теглят кредит основно за покупка на собствен дом.
В края на миналата година средните нива на лихвите по ипотечните кредити са се движели в рамките на 7 - 7,5% при кредити в евро, а в момента лихвите по тези кредити са в рамките на 6,5 - 7%.
Спадът е по-голям при левовите кредити, където от 7,5 - 8% лихвите са паднали до 6,5 - 7%.
Продължават промоционалните оферти на банките дори и през летните месеци - нещо, което преди не се е случвало. В момента има промоции за ипотечни кредити с лихви от 6,25 - 6,75%, което е ниво доста близко и дори под нивата на лихвите преди кризата, посочи той.
Тихомир Тошев очаква, че тази тенденция ще продължи.
В края на годината са обикновено и най-атрактивните предложения на банките,
защото тогава и хората са най-активни в търсенето на кредитиране, коментира експертът.
Ето защо очаквам, че през есента офертите на банките ще са още по-добри не само по отношение на лихвите, но и при другите съпътстващи параметри на кредитите - такси и комисионни, казва консултантът.
Според Тошев причина за продължаване спада на лихвите е, че банките са свръхликвидни и трябва да намерят начин да предложат кредити на пазара, които ще предизвикат интерес.
От друга страна цената на ресурса намалява - от началото на годината лихвите по депозитите са спаднали с около 1,5 до 2 процентни пункта до средни нива от порядъка на 3,5 - 4,5% за депозити в евро и 4,5 - 5,5% за депозити в лева, обяснява Тошев.
По думите му спадът на лихвите и по депозитите, и по кредитите е положителен процес, защото би трябвало да стимулира хората да потребяват повече, да влагат средства в бизнес, който би им носил по-голяма доходност и това да доведе до откриване на нови работни места.
Най-често теглените в момента ипотечни кредити са между 10 и 30 хил. евро за срок между 20 и 25 години. Най-често между 60 и 80% от стойността на имота се покрива от кредита, коментира Тошев.
Той отбелязва, че по-голяма част от хората предпочитат да не задлъжняват много и при покупката на имот една част от сумата е техни спестени собствени средства, а по-малка част теглят като кредит.
Над 80% от хората, които теглят ипотечен кредит, използват средствата за покупка на първо жилище, сочат данните на кредитните консултанти.
Най-многобройни са кредитополучателите на възраст между 25 и 35 години,
хора със стабилна работа като средният доход на домакинство, теглещо кредит, е около 1 800 лв.
Около 20% от теглещите в момента кредити си купуват по-голямо жилище и продават по-малкото с цел да повишат стандарта си.
Почти отсъстват покупки на жилища с кредит с цел инвестиция и отдаване под наем, основните купувачи са тези, които купуват жилище, за да живеят в него, коментира още Тошев.
Данните от последните шест месеца показват, че има задържане на цените на имотите, коментира още той.
Все пак от началото на годината е отчетен спад от 2 до 5% за различните типове имоти, а подобен спад може би ще има и през второто полугодие, прогнозира той.
Пазарът все още предлага добър избор и може да се намери имот, който да е с добро разположение и качество на строителството и на добра цена. Затова очаквам, че през второто полугодие ще има лек ръст на сделките с имоти и тегленето на ипотечни кредити, но ръстът ще е не повече от 5%, прогнозира Тошев.
Иван Стойков, старши анализатор в интернет сайт за финансови консултации, коментира, че за разлика от спада на лихвените нива при ипотечните кредити при потребителските кредити има застой.
Тези кредити остават встрани от полезрението на банките и при тях почти липсват промоционални оферти, казва Стойков.
Като горна граница лихвите по потребителските кредити достигат 15 - 16%,
а средните нива са между 8 и 10%, като има и редица преференциални предложения за определени групи клиенти - в това число при превод на заплата и други.
При ипотечните кредити се наблюдава тенденцията на изравняване на лихвите по евровите и левовите кредити, коментира анализаторът. Преди около година разликата е от порядъка на половин до един процент, а сега такава почти не се забелязва и доста от банките, които определят пазара, доближиха и дори изравниха стойностите, каза Стойков.
Една от причините за това е достатъчно големия обем привлечени депозити от фирми и граждани, като голяма част от тях са в левове и тези събрани ресурси трябва да бъдат отдавани обратно под формата на кредити, посочи той.
Има различни промоционални оферти, при които се забелязва фиксиране на по-ниска лихва от порядъка на 4,5 - 5 - 5,5% за първите 3, 5 , 7 или 10 години от заема, но след това тя става по-висока, отбелязва Стойков.
Засега банките изчакват с новите си предложения и по-скоро удължават периода на действащите си промоции, коментира още той.
Дали от септември ще има ново понижение на лихвите
е трудно да се каже, зависи от икономическата обстановка, посочи анализаторът.
Съществуват предпоставки за понижение на лихвите и една от тях е успешното емитиране на държавни облигации при доста ниска доходност, смята Стойков.
Този факт по думите му показва, че инвеститорите гледат на България като на по-малко рискова територия, а когато рисковата компонента за една страна е намалена, това се отразява и в лихвените условия.
Ако тази индикация е достатъчно силна и бъде приложена, може би ще видим понижение на лихвите от есента, но не очаквам значителен спад на лихвите по кредитите, коментира Стойков.
Намаляват и лихвите по депозитите и то изпреварващо спрямо тези по кредитите и това е закономерно, смята анализаторът.
Въпреки това депозитите в банковата система се увеличават и това е показател, че хората, когато правят депозит, не търсят обезателно дохода от него, а по-скоро заделят средства за бъдещето, посочи Стойков.
Все още фактор за това е несигурността, добави той.
Кредитирането според експерта може да нарасне, когато се увеличи икономическата активност на фирмите и потреблението на хората, а тези процеси са взаимосвързани.
В момента всички хора се стремят да си осигурят достатъчно средства за покриване на разходите и не предприемат нови стъпки (теглене на кредити), защото това е риск, и то дългосрочен; когато се подобрят нещата, ще нарасне и кредитирането, смята Стойков.
По данните на БНБ към края на юни 2012 г.
общата капиталова адекватност на банките е 16,74%
През периода април-юни делът на заемите с просрочие над 90 дни нараства от 16,21 процента до 16,86%.
След приспадане на направените разходи за обезценка делът на нетните необслужвани кредити над 90 дни е 11,28 процента (при 10,71 процента към март), посочват от БНБ.
По-малкият размер на разходите за обезценка (542 млн. лв.) спрямо първото полугодие на 2011 г. (625 млн. лв.) влияе положително върху финансовия резултат, отчитат още от централната банка.
Печалбата на банковия сектор (323 млн. лв.) за първата половина на годината
надхвърля генерираната за същия период на предходната година (315 млн. лв.),
сочат още данните на БНБ.
Балансовите активи на банковата система през второто тримесечие нарастват с 2% до 79,4 млрд. лв.
През периода са увеличени паричните средства, ценните книжа (основно българските ДЦК), кредитите и авансите. Основен източник за финансиране на растежа са увеличените привлечени средства - с 1,5 млрд. лв. (2,3 процента), които в края на юни са в размер на 68,2 млрд. лв.
Депозитите от граждани и домакинства нарастват с темп, сходен с този за първото тримесечие (3%, или 980 млн. лв.).
Привлечените средства от кредитни институции се увеличават с 6,2% (618 млн. лв.), а тези от институции, различни от кредитни, отбелязват спад.
Брутните кредити (без тези за кредитни институции) нарастват през второто тримесечие на годината със 717 млн. лв. (1,3%).
В рамките на тримесечието е налице засилена активност при заеми от некредитни институции (11,1%), корпоративни кредити (2,6%) и жилищни ипотечни кредити (0,3%).
Известно колебание е регистрирано при потребителските заеми, при които има растеж през април и май и спад през юни, показват данните на БНБ към края на юни 2012 г.
Още икономически и финансови новини на PariteNi.bg
