П ечатницата на БНБ губи 1,2 млн. лева годишно от производството на банкноти, а след съвместното дружество с френския партньор - ще печели толкова пари.
Това заяви управителят на БНБ Иван Искров в бюджетната комисия в парламента, където по желание на Централната банка той представи сделката между БНБ и третия по големина в света производител на банкноти „Франсоа Шарл Обертюр Груп".
Готовността на БНБ да направи подробен доклад по казуса, заради който се самосезираха прокуратурата и ДАНС, бе заявен още в средата на август, припомня "Дарик".
Още тогава депутатите се разделиха в становищата си по сделката - според част от тях, става дума за форма на приватизация на държавната печатница за пари, според други - въпросът дали машините, които ще печатат банкнотите, са държавни или на търговско дружество, е „технически”, а според трети - само по себе си сделката не е притеснителна, но проблемът е, че е направена „на тъмно”.
Искров обясни, че банкнотите в момента се печатат във втория цех на печатницата, като дейността носи около 20% от приходите на дружеството, но 29% от разходите му.
Освен това, за да се направят нови инвестиции, ще трябва да се инвестират минимум 44 млн. лв. Капиталът на новото дружество ще бъде 30 на 70 в полза на френския партньор, като печатницата на БНБ ще участва с технологичното оборудване и 57-те квалифицирани кадри на печатницата.
Така участието на Централната банка се равнява на 19 млн. лв., а 44 млн. лв. ще бъде участието на френския партньор. Непаричната вноска на БНБ е оценена от три вещи лица.
Печатницата на БНБ няма да внесе нито един квадратен метър недвижима собственост, добави Иван Искров. В същото време за първи път в историята „малка България ще стане част от световното банкнотопечатане".
Освен това ще бъдат създадени нови работни места. Ако сделката се провали, ще трябва съкращения на висококвалифицирани кадри.
"След регистриране на това дружество печатницата на БНБ ще печели над 1,2 млн. лв. годишно, тъй като е постигната договореност между печатницата и „Обертюр" в резултат на независими пазарни оценки на нашата печатница и проверено от назначени от френското дружество друго дружество, лицензирано за оценка.
В резултат на тази оценка на наема печатницата на БНБ ще получава 95 000 лева без ДДС на месец, което на годишна база е 1,14 млн. лв. без ДДС. Допълнително към тази цена френското дружество ще плаща наем на движими вещи и инвентар в размер на 109 000 лева годишно без ДДС. Като ефект печатницата на БНБ ще получава 1 249 440 лева без ДДС на година", каза Искров.
"Считаме, че това ще бъде огромен успех за страната. Стига сме произвеждали молове, разкопавали дюните и строили апартаменти по Черноморието. Крайно време е да започнат да се произвеждат високотехнологични продукти", каза управителят на БНБ.
Той изтъкна, че в страната ни идва един от най-големите производители, който на практика изнася 25 на сто от световното си производство в България. Чрез дела от 30 на сто запазваме достъп до технологията и познания, защото никой не може да предвиди в бъдещото и може да се окаже, че след 10-15 години искаме отново да развиваме този бизнес, каза Иван Искров.
"Малка България, господин председателю, за първи път в своята история става част от производството на банкноти в света. Това никога не е било и не е възможно да се получи само от печатницата на БНБ, ако няма стратегически инвеститор", каза още той. И допълни, че се създават над 130 добре платени работни места.
Иван Искров бе категоричен, че няма скрита приватизация на печатницата на БНБ
Той допълни, че решението за създаване на смесено дружество с „Франсоа Шарл Обертюр Груп" е взето много преди служебния кабинет, така че по никакъв начин не може да бъде свързано с него. В служебния кабинет подуправителят на БНБ Калин Христов изпълняваше длъжността финансов министър.
"Вторият мит е, че по някакъв начин се застрашавала националната сигурност. Вероятно не е известно и може би ще ви е интересно, че на практика, ако може да се говори въобще за национална сигурност, не се опира въобще до страните и държавите, които произвеждат банкнотите, а се опира до защитните елементи, които основно се вграждат в хартията.
Така е записано и в Закона за защита на класифицираната информация, има си отделна точка в него, в която се казва, че хартията за производство на български банкноти е класифицирана информация и съответно от 1991 година, тъй като няма местен производител, България купува тази хартия от Германия, съответно и тази компания, и нейното ръководство са получили допуск както от техните национални органи, така и от нашите ДКСИ и ДАНС, така че нямаме притеснения от тази гледна точка", каза Иван Искров.
В момента 95,6 % от печатницата на БНБ е собственост на Централната банка, а 4,4 % - на държавата чрез финансовото министерство. Одобрението за създаването на съвместното дружество с „Франсоа Шарл Обертюр Груп" е дадено от настоящия министър Петър Чобанов.
Банкнотите се печатат у нас от 15 години - от 1998 г. Печатницата има още един цех, който е създаден по-рано и той упражнява печеливша дейност. В него се печатат бандероли, ценни книжа и документи за самоличност (съвместно със „Сименс") и други материали, които изискват специална защита.
