Българското правителство ще бъде изправено пред необходимостта от значително свиване на разходната част в бюджет 2011 г.
Това се посочва в аналитичен доклад на тема "България и Европа в разгара на кризата: Макро рискове и основни перспективи пред основните индустрии през 2010 и 2011",
разпространен от независимата изследователска компания "Индъстри Уоч".
Икономическата политика на правителството трябва относително бързо да отговори на предизвикателствата на кризата, смятат експертите.
Според тях това може да стане или със сериозни реформи за свиване на държавните разходи, или с поемане на риска от разпад на еврото, висока инфлация и трайна загуба на доверие в европейските икономики.
Развитията в страните от еврозоната показаха, че първоначалните планове за компенсиране на ефектите от финансовата криза с фискални стимули достигнаха логичен край, пише в доклада.
Увеличените бюджетни дефицити и тежките дългове – най-видно в Гърция, но и дори и в относително консервативна Германия – бяха наказани от глобалните пазари.
Това значително намали неизвестността, която доминираше през предходния период на кризата, смятат от "Индъстри уоч".
В оптимистичния сценарий водещите европейски правителства действат решително за създаване на фискална дисциплина и възстановяване на доверието.
Това подкрепя започналия от две тримесечия слаб растеж в икономиките, който започна да дава ефект и върху българската индустрия и износ.
От гледна точка на българските публични финанси обаче, дори при умерен позитивен ръст в следващите 18-24 месеца, стимулиран от развитията на европейските пазари, приходите в бюджета няма да нарастват с достътъчно бързи темпове, за да компенсират натиска за високи разходи.
Когато растежът е движен от експорт, а новите инвестиции и кредитите стагнират, данъчни системи, рачитащи на косвени данъци като ДДС и акцизи (каквато е българската) не могат да генерират съответно нарастване на постъпленията, смятат икономистите.
