Протестиращи пред държавните институции; Международният валутен фонд (МВФ) предупреждава да се намалят разходите; хора в костюми, опитващи се да избегнат тълпата; страх от паническо теглене на пари от банките; призракът на фалита; валутата е фиксирана към валутата на много по-силна икономика.
Дали това е "Гърция 2011" или "Аржентина 2001"?
"Que se vayan todos" (всички да се махат) бе лозунгът на протестиращите, които принудиха аржентинския президент да се оттегли от властта, след като той заключи банковите им спестявания, провокирайки настъпването на дефолт и девалвация.
"Крадци" и "Оставете ни на мира", крещяха гърците. Паралелите между между гръцката криза и аржентинския срив от преди 10 години не бяха пропуснати от протестиращите в Атина миналия месец, когато парламентът гласуваше по-строги бюджетни ограничения.
Демонстрантите пуснаха балони, на които можеше да се прочете: "Вчера Аржентина, днес Гърция, а утре?".
Това гласуване разчисти пътя за приемането на втора спасителна програма на Европейския съюз и МВФ за Гърция, която за известно време успокои финансовите пазари.
Има обаче различни мнения за бъдещето пред Гърция, както и по въпроса дали страната трябва да бъде разубеждавана или окуражавана да следва аржентинския пример.
Някои икономисти твърдят, че дефолтът на Аржентина и отхвърлянето на връзката с долара в съотношение 1:1 - системата на "конвертируемост", продължила едно десетилетие - са създали условията за устойчивия икономически растеж, който миналата година достигна 9,2%.
Други твърдят, че аржентинската криза все пак е била предшествана от десетилетие на реформи, насочени към създаване на свободен пазар, и последвана от период на огромно поскъпване на суровините на световния пазар, облагодетелствало аржентинския износ на селскостопански продукти, затова за Гърция няма да бъде благоразумно да следва същия път.
"Точно като при нас през 2011 г., но за разлика от гърците, ние бяхме сами", отбелязват аржентинците, които от далеч следят събитията в Гърция. Това изказване подчертава разликите в стратегическото значение на двете страни - обвързаната с долара Аржентина все пак не представляваше риск за американската икономика.
Неконтролирана криза в Гърция обаче може да се разпространи до Италия или Испания. Въпреки че държателите на облигации от години съдят Буенос Айрес заради дефолта, на практика не беше отчетено свиване на икономиката.
Политиците и икономистите, които взеха участие в развитието на аржентинската криза, обаче чертаят паралели, които могат да помогнат на Гърция да намери нужните решения и да избегне някои капани.
Съкращенията никога не са достатъчни
"Водих разгорещени спорове с хора в Германия, които ми казваха: "Ние няма да преструктурираме, ние сме европейци, не аржентинци", сякаш някой може да избира", отбелязва Гилиермо Нилсен, който като финансов секретар на Аржентина води преговорите с кредиторите след дефолта, а по-късно става посланик в Берлин.
"Те обаче загубиха много време, защото не реагираха бързо и не се поучиха от грешките, допуснати в Аржентина", посочва той пред Ройтерс.
Хосе Луис Мачинеа е министър на икономиката от 1999 година до 2001 г., период на дълбока рецесия, който подкопава доверието във валутната система.
"Виждам много прилики, въпреки че много от проблемите, които Аржентина имаше, в гръцкия случай са още по-тежки. Нашият дълг бе 50 % или 55 % от брутният вътрешен продукт (БВП), а в Гърция е 150 %", отбелязва Мачинеа, който сега преподава в университет в Буенос Айрес.
От собствения му опит във въвеждането на тежки и почти винаги безплодни бюджетни съкращения Манчинеа стига до извода, че правителството в Атина може да убеди обществеността да приеме тези съкращения, "само ако другата страна също направи жертви".
Другата страна са кредиторите. Новият спасителен план за Гърция предвижда частните инвеститори да приемат 21 % загуби по облигациите, които държат.
"Без този елемент, когато искате от хората все повече и повече, съкращенията просто ще продължат да идват и никога няма да са достатъчни, тъй като рецесията ще ги поглъща", отбелязва той пред Ройтерс.
Манчинеа напуска поста си преди най-критичния момент през 2001 г., когато наследникът му Доминго Кавальо - краен защитник на конвертируемостта през първия си мандат като министър през 1991-1996 г. - прекратява паническото теглене на пари от банките чрез "coralito" (ограждане).
Чрез тази мярка на хората се забранява да теглят над 250 песо седмично от банковите си сметки. Последващите бунтове, придружени с насилие, принуждават президента Фернандо де ла Руа да се оттегли от властта, а наследникът му Адолфо Родригес Саа остава на поста едва седмица - време, достатъчно, за да обяви най-големия дефолт в историята.
Следващият президент Едуардо Дуалте освобождава песото от обвързаността му с долара, което води до обезценяване на аржентинската валута с 300% за три месеца и задължително прехвърляне в песос на депозитите и дълговете или така наречената песификация.
Според някои анализатори Гърция трябва да последва този пример, като обяви дефолт и напусне еврозоната, така че конкурентните предимства от евтината валута да могат да се използват за възстановяване на икономиката.
Паника от "песификация"
Носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман посочва, че възстановяването на Аржентина е сигнал, че Гърция трябва да последва примера.
Дийн Бейкър от Центъра за икономически и политически изследвания пък отбелязва, че Гърция не може да приеме "безкрайните искания за икономии" и Аржентина "дава модела", по който може да бъде върната местната валута.
"Гърция трябва да възстанови конкурентоспособността си и това, което липсва на Атина, е механизъм за "измъкване от еврото"," допълва Гилиермо Нилсен.
Като временна мярка Гърция трябва да обмисли варианта, предлаган от аржентинските "квази валути" или удостоверения, издавани от централните и провинциални власти за заплащане на сумите, дължими на държавните служители и доставчици след кризата.
До 2003 г. Нилсен успява да изкупи напълно тези книжа. Сред оцелелите от аржентинската криза, които съветват да се избягва девалвация, е Марио Блейер, който за кратко управлява централната банка след дефолта и по-късно е консултант към Bank of England.
Не и без соя
Стив Ханке, професор по икономика в университета "Джон Хопкинс" в Балтимор, играе главна роля в разработването на валутни системи в редица страни - от Аржентина до Литва. Според него Гърция е трябвало още "първия ден" да направи доброволно преструктуриране, реформирайки данъчната система и приватизирайки неефективните държавни активи.
"Ако искате да чакате 10 години, за да възстановите дохода на човек от населението до предкризисните равнища, както направи Аржентина, то направете го, обявете дефолт, стигнете до огромна девалвация", заявява Ханке пред Ройтерс.
Експертът припомня, че на Аржентина бе нужно едно десетилетие, за да възстанови доходите на човек от населението (в долари) до равнищата от 2001 г. Ханке и други експерти посочват, че възстановяването на Аржентина се дължи най-вече на външни фактори, включително (всъщност с решаващо значение) на бума в цените на суровините.
"Аржентина се възстанови поради три причини - девалвацията, преструктурирането на дълга и соята", твърди Нилсен, припомняйки, че цената на соята скочи до близо 500 долара за тон спрямо около 180 долара за тон в периода на аржентинската криза.
"Какъв обаче ще бъде локомотивът, който ще измъкне Гърция от кризата? Това е неизвестно", допълва експертът.
Кавальо, чието име се асоциира с "coralito" и това го прави непопулярна фигура в Аржентина, подобно на Дела Руа и Карлос Менем (президента, донесъл "конвертируемостта"), отбелязва, че гърците проявяват мъдрост, отнасяйки се предпазливо към девалвация, подобна на аржентинската, и опасявайки се от спад на реалните заплати и хронична инфлация.
Вместо това той препоръчва да се премине към приватизация и реформи, подобни на въведените от него и Менем през 90-те, които обаче отчасти са разрушени от управници, дошли по-късно. "Гърците с пълно право се ужасяват, че това, което се случи в Аржентина след 2002 година, може да ги сполети и тях", пише Кавальо на сайта си.
