Губим икономическа свобода

България отбелязва сериозно отстъпление по отношение на икономическата свобода, като резултатът ни спада с цели 2,3 пункта спрямо предходната година.

Това показва изследване на икономическата свобода по света, публикувано от фондация "Херитидж" и "Уолстрийт Джърнъл".

Хонконг и Сингапур са на челните места в класацията за 16-та поредна година, а Австралия е на 3-то място.

Три европейски държави присъстват в топ 10 на класацията – Ирландия, Дания и Швейцария.

Като предупреждение за опасностите, произлизащи от държавната намеса, Великобритания отпадна от първите 10 за първи път, откакто се изготвя индексът.

САЩ също отбелязват спад – до 8-мо място. Правителствата и на двете страни увеличиха разходите си за да борят кризата и така всяка от тях загуби по повече от 2 пункта от резултата си. Тази година

България заема 75-то място – точно след Италия

Важно е да се направи уточнението, че в Индекс 2010 се използват данни до месец юни 2009 г., тоест от периода преди изборите.

Последните месеци от управлението на тройната коалиция са отнели от икономическата ни свобода.

Резултатът на България нарасна чувствително след 2000 г. (с повече от 15 пункта), но през последните години се наблюдава задържане на този ръст, а през тази дори спад, което показва, че ключови реформи в страната ни са спрели и разпространението на икономическата свобода на практика е в застой.

Влизането в ЕС донесе непосредствената свобода на българите да пътуват свободно из Европа, но данните ясно показват, че възможностите, които се разкриват от членството ни все още далеч не са оползотворени.

Негативните ефекти от кризата не се превърнаха в катализатор за реформи, а по-скоро провокираха тяхното отлагане във времето.

Българският резултат е над средния за света, но е по-нисък от средния за региона – 36-то място сред 43 страни в Европа. Въпреки това, отново попадаме в групата на умерено свободните.

Отбелязваме подобрение по традиционно силните ни показатели – свобода на бизнеса, свобода на търговията и леко при фискална свобода, но бележим спад по традиционно слабите ни показатели – размер на правителство и свобода от корупция.

Спад се наблюдава и при инвестиционната свобода, като според авторите на изследването причините за това се крият в многото регулации, тромавата бюрокрация и влиянието на организираната престъпност върху определени сектори.

За жалост, и този път не се наблюдава подобрение при правата на собственост, където резултатът ни е най-нисък.

Индекс 2010 много ясно показва, че

икономическата свобода на българите е изправена пред сериозни предизвикателства

– това са големият размер на правителството, незащитените права на собственост и широко разпространената корупция.

Това са единствените показатели, по които България получава резултат по-нисък от 50 пункта, като именно това е границата за да се наречем що годе свободни.

По-голямата икономическа свобода води до повече богатство и по-добри условия за живот.

В основата на тази свобода е установяването на ясни правила и тяхното спазване, а именно тук българската държава среща най-сериозни трудности.

Държавата трябва да постави фикуса си върху установяването на тези правила, а не върху постоянно растящите публични разходи.

Осигуряване на върховенство на закона и свиване на публичния сектор са политиките, който ще ни направят по-свободни и по-богати.

От Индекс 2010 може да се направи изводът, че глобалната рецесия нанася по-малко негативни последици в икономиките с по-висока степен на икономическа свобода и повече в страни с по-ниски показатели.

През тази година общо 15 страни променят категорията, в която са попадали досега, включително САЩ, които падат от "свободни" на "по-скоро свободни".