О сновните икономии в актуализацията на държавния бюджет за 2014 г. ще бъдат по линия на Програмата за растеж, в която има доста проекти, които не са изпълнени.
Това заяви в интервю за БНТ финансовият министър Владислав Горанов.
Той обясни, че 278,9 млн. лв. ще бъдат нетно предвидените допълнителни разходи до края на 2014 г.
"Системите, които очакват да получат някакъв ресурс от актуализацията на бюджета, няма да бъдат засегнати. Намаление има единствено в Министерството на транспорта и съобщенията, където преценихме, че разходите трябва да бъдат прецизирани, преди да бъдат извършени", обясни министърът.
По думите на Горанов финансовата ситуация на държавата е наследство от лошото управление на кабинета "Орешарски" заради заложените с над 1 млрд. лв. по-високи приходи в хазната, с цел да бъдат оправдани по-големите разходи.
Финансовият министър обясни, че ще бъдат осигурени средства за животновъдите по програмата за развитие на селските райони, за зимно поддържане на пътищата, за Министерството на културата и за МВР. По думите му дефицитът в МВР, който ще бъде покрит от актуализацията, е над 130 млн. лв.
Горанов обясни, че държавният дълг не трябва да е новина през следващите няколко години,
тъй като от години бюджетният дефицит се финансира с дълг. "В момента сме застрашени от процедура по свръхдефицит. Дефицитът в бюджета е сведен до малко под 3 млрд., но това е една колосална сума за нашето общество", посочи той.
По отношение на опасността от загуба на еврофондове през 2015 година финансовият министър каза, че усилията на правителството са насочени към възстановяване на доверието на ЕК и към България, и към умението на кабинета добре да управлява европейските средства. Той каза и че ще се търси механизъм за заместване на европейските средства с национални, за да не се потисне икономическият растеж.
Сливането на НАП и Агенция "Митници" няма да доведе до съкращения, увери Горанов. Ако някой си тръгне от двете агенции, то ще е заради лоши практики, но няма да е по политически причини По думите му сливането на двете ведомства трябва да стане колкото може по-бързо, но не на всяка цена и не без анализ и гаранции, че системите, слети, ще дадат по-добър резултат, отколкото дават в момента разделени.
В отговор на въпрос за познанството си с Делян Пеевски, Горанов потвърди, че го познава, но не го е виждал от 2010 г,
но беше категоричен, че никой от ГЕРБ не е гласувал той да стане шеф на ДАНС. “Ако видите справката от Народното събрание – Владислав Горанов е гласувал “против” назначаването на Делян Пеевски”.
На въпрос защо след като напусна 42-то НС, сега се завръща на поста финансов министър,
Владислав Горанов заяви, че министерският пост е предизвикателство. В отговор на въпрос дали е казвал на Бойко Борисов, че връстниците му вече са милионери, докато той си губи времето в парламента, Горанов каза: "Генералът често използва наслагване на думи, за да се получи по-голям ефект. Смисълът беше, че в 42-ия парламент няма да се случи нищо смислено и исках да запазя човешкото в себе си, темпо на работа и експертиза".
Помолен да коментира спорното назначение на Божидар Лукарски за икономически министър, Горанов заяви, че кабинетът е политически и не го притеснява, че Лукарски е юрист, а не икономист. По думите му икономиката е частна, а не управлявана от държавата. Това, което г-н Лукарски може да направи, е да подобри инвестиционния климат, той като юрист знае кои са най-големите проблеми там, смята министърът на финансите.
По темата КТБ Горанов заяви, че първата му задача ще бъде да гарантира, че през декември вложителите във фалиралата банка ще получат парите си.
Той посочи, че недопускането на подобна ситуация е задача на банковия надзор. Той заяви, че е категоричен, че ситуацията в КТБ няма влияние върху банковата система и тя е стабилна.
Законопроектът за изменение на Закона за държавния бюджет за 2014 г. вече е публикуван на сайта на Министерството на финансите заедно с мотивите към него.
