Изминалата година беше трудна за реалната икономика, при това положение банките също имат по-лоши резултати, каза в интервю за БТА Левон Хампарцумян, председател на УС на Асоциацията на банките в България. Все пак успяхме да подкрепим клиентите си, успяхме да реализираме проекти за модернизация на банковите услуги като мобилно банкиране например, посочи той.
Другото хубаво нещо е, че банковата система в България, независимо от продължаващите трудности в еврозоната и в Европа, показа, че е устойчива и достатъчно здраво конструирана да издържи на вътрешни и външни шокове, заяви Хампарцумян. Според председателя на банковата асоциация
депозитите в момента са на мода повече от кредитите,
защото потреблението и инвестициите не са. В момента, в който се появи платежоспособно търсене на кредити и желание да се потребява повече, нещата ще се балансират, смята Хампарцумян. За следващата година сме готови за добра година, но тъй като е трудно предсказуема, сме готови и за лоша година, каза той.
Българската банкова система през 2011 г. беше под натиска на бушуващата криза, която се задълбочи в еврозоната, но банките у нас съхраниха своите буфери, натрупани през всички години още от времето на кредитния бум, заяви на годишната си среща с банкери по случай професионалния им празник - 6 декември, управителят на БНБ Иван Искров.
Към септември делът на лошите кредити е 14,45%, което се равнява като стойност на 7,95 мрлд. лв., обяви Искров. Няма категорично становище какъв размер лоши кредити може да понесе банковата система, защото всичко опира до това какви буфери има срещу тези кредити, коментира той. Видяхме банки в Западна Европа с три пъти по-малко лоши кредити, но се наложи да ги национализират, за да ги спасяват, даде пример Искров.
Според управителя на БНБ у нас има буфери срещу лошите кредити, и то предостатъчни. До септември тази година банковият сектор е заделил провизии в размер на 5,6 млрд. лв. Средната капиталова адекватност е близо 18%, което е много над минимално изискваните у нас проценти и то заложени при много по-консервативни стандарти от европейските, посочи Искров.
Капиталът на банковата система вече надхвърля 10 млрд. лв. общо., сочат данните на БНБ. Размерът на капитала в системата над регулаторния минимум е 2,9 млрд. лв. до септември 2011 г., тоест това е така наречения капиталов излишък.
Друг източник на капиталов буфер е печалбата, която генерират банките, отбеляза Искров. До октомври 2011 г. тази печалба е 514 млн. лв. За годината се очаква банковата система да е на печалба, близка до миналогодишната - 627 млн. лв., но това зависи най-вече от темпа на разходите за обезценка до края на годината, смятат от БНБ. Общият коефициент на ликвидност за българските банки е почти 26%, което е много висок процент спрямо световните критерии. Като резултат от всичко това
банките в България бяха едни от малкото в ЕС, които не се наложи да бъдат спасявани с парите на данъкоплатците,
обобщи ситуацията Искров. Той подчерта, че няма изнасяне на капитали извън страната от българските банки към централите им в чужбина. В същото време няма как, когато няма платежоспособно търсене на кредити, големите банки, представени у нас, да държат кредитни линии и да плащат лихви по тях. Затова има връщане на заемен ресурс, но това според българския банков регулатор е положително за системата, защото нашите банки стават все по-независими от външно финансиране.
Не трябва да имаме големи очаквания за 2012 г. - тя няма да е по-лека от 2011 г., смята управителят на БНБ. Проблемите в еврозоната се отразяват на потреблението и търсенето и оттам на бизнеса и банкирането и у нас. Искров прогнозира
по-слаб растеж от очаквания през следващата година и по-слабо търсене на кредити
в резултат на влошената конюнктура. Управителят на БНБ препоръча на банките не само да търсят нови източници на доход, но и да ограничат своите разходи. Възможност за това е по-голяма част от паричния оборот на банките да преминава през дружеството за касови услуги, а също могат и да се оптимизират разходи за клонова мрежа и други, посочи Искров. Той отбеляза също, че БНБ подкрепя процесите по сливане на банки, защото това ще осигури капитализиране на структурите им.
По данни на БНБ на база на общите им активи към 31 октомври 2011 г. първите пет банки у нас са УниКредит Булбанк, Банка ДСК, Обединена българска банка, Райфайзенбанк (България) и Юробанк И Еф Джи България.
През лятото втората и третата по големина банки в Гърция Юробанк (EFG Eurobank Ergasias SA) и Алфа банк (Alpha Bank SA) обявиха сливането си. В България Юробанк притежава Пощенска банка - Юробанк И Еф Джи България, а Алфа банк има клон. Финансистите очакват след сливането им новата банка да е сред първите по активи у нас.
Сливането на банки е неизбежно,
още повече в лоши години, коментира пред БТА Хампарцумян. Икономията от мащаба при банките е много ясно изразен процес и на всички по-развити пазари, независимо какъв е броят на банките, има няколко доминиращи, посочи той. По-малките институции имат фиксирани разходи, които са приблизително от същия порядък, както на големите институции, но финансовият им резултат е много по-малък, поясни Хампарцумян.
Wправителят на БНБ Иван Искров коментира, че трябва внимателно да наблюдаваме какво се случва в еврозоната през 2012 г. Няма никакво съмнение, че правителствата ще стоят зад своите банки; не изключвам да има и процеси на консолидация на банки, което е добре, каза Иван Искров.
Източник: БТА
Последвайте ни
криза, която тихо расте" />
