Симеон Дянков предложи на "тристранката" да мисли за диференциация на минималната заплата по региони:
"Принципно смятам, че минимална работна заплата в размер от 310 лева е правилна на този фон на развитие на българската икономика. Въпросът е дали може юридически да има разделение или диференциация по райони.
За 310 лева минимална работна заплата в София, Пловдив или в Бургас не работи почти никой. Докато в Северозападния район – Монатана, Враца, Видин – имаме данни, че значителна част от хората в частния сектор работят на минимални заплати. Там излиза въпросът дали увеличението на минималната заплата ще предизвика проблем за бизнеса в региона.
Аз смятам на Тристранния съвет, който е следващата седмица, да питам социалните партньори дали може да се мисли за диференциран подход по райони. Може да се направи формула: в районите с по-ниска безработица от средната за страната минималната работна заплата да бъде еди-каква си, а за райони с по-висока безработица – минималната заплата да бъде по-ниска.
Правили сме сметки в кои сектори това може да влияе на безработицата и спокойно казвам, че при заплата 310 лева в нито един от секторите това не би трябвало да е проблем."
На теория, това е добре – една и съща минимална заплата може да на е проблем в големи градове и силноразвити региони и да създава голяма тежест и висока безработица в други региони, които не са толкова развити.
В този смисъл, посоката на мислене е правилна. Не може с една и съща регулативна тежест да се товари и най-развитият град, и най-западналото село.
Обаче в България реално минималната заплата не е толкова голям проблем на пазара на труда – тъй като съществуват т.нар. "минимални осигурителни прагове", които най-често са по-високи от минималната заплата.
Какво значение има, че минималната заплата е 290 лева след като минималният праг е 400 или 500 лева и всъщност работодателите трябва да се съобразяват с него?
На практика, минималните осигурителни прагове са "де факто" минимални заплати и те са тези, които имат нужда от реформа на първо място. Подобно мнение защити и Европейската комисия в своите доклади от юни:
"Трябва да бъдат преразгледани браншовите и професионалните минимални осигурителни прагове. Някои от тези прагове са определени много близо до средната за тези браншове и професии работна заплата, което налага по-висока реална ставка на социални отчисления за онези служители, чиято действителна заплата е под облагаемия минимум. Вследствие на това тази система, чийто замисъл е борбата с недекларирания труд, може всъщност да оскъпи нискоквалифицираните работници в някои сектори и региони на пазара на труда. Радващо е, че се обръща поглед към проблемите на пазара на труда."
Радващо е, че посоката на мислене е правилна. Добре е, обаче, да се адресира и точно реалният проблем, за да има сериозен положителен ефект върху заетостта и пазара на труда. Фокусирането само върху минималната заплата и пропускането на минималните прагове би било не само погрешно, но и неефективно.
