По някои антикризисни мерки вече има постигнато съгласие - запазване на валутния борд и финансовата стабилност, постигане на стабилен и балансиран държавен бюджет, недопускане на големи грешки в макроикономическата политика.
Консенсусът по тях е необходим, защото чрез тези мерки бихме избегнали най-лошия вариант на кризата. Тя и без това е тежка и няма смисъл да я правим още по-тежка с погрешна политика.
Възможни са по-активни антикризисни действия, които биха прибавили към макроикономическата стабилност и реформи, увеличаващи потенциала на икономиката.
Ако те бъдат достатъчно смели и дълбоки, биха могли не само да улеснят излизането от кризата, но и да са онази подходяща основа, необходима за дългосрочен икономически растеж.
Най-бедната страна в ЕС, каквато е България, има нужда от най-радикалните реформи, за да може да просперира дългосрочно.
Премахване на осигуровките
Бившият финансов министър Пламен Орешарски обясни на последната си пресконференция, че при съответната бюджетна политика не само може да се намалят осигуровките, но дори и да се премахнат.
И е съвсем прав - макар че самият той не реализира подобна реформа в собствения си мандат като министър. Но нищо не пречи тя да се случи в мандата на новото правителство.
Ще си кажете - как може да се премахнат осигуровките, навсякъде по света ги има и те са високи. Нищо подобно. Дори в ЕС има страни като Дания, където няма осигуровки. И страни като Ирландия, където има осигуровки, но те са в пъти по-ниски, отколкото в България.
Извън ЕС също има много развити страни без осигуровки или с многократно по-ниски (в САЩ например са 12% - почти тройно по-ниски от България; в Нова Зеландия осигуровки въобще няма).
Защо има здравни осигуровки? Защото има монополна държавна здравна каса, в която никой не би внесъл пари, освен ако не е принуден насила да го направи - затова има здравни осигуровки, които на практика са данък.
Един предприемач или професионалист с добро образование плаща на държавата по 1000-2000 лв. годишно под формата на здравни осигуровки, плаща и допълнително, когато му се наложи да ползва здравни услуги.
Ако се премахнат здравните осигуровки, този човек с далеч по-малко пари би си купил здравна застраховка или частна здравна осигуровка. Може и просто да спести пари и да ги ползва, когато се разболее.
А държавата би могла да помогне финансово на по-бедните, които нямат възможност да си платят сами цената на здравната застраховка. И точка, слага се край на държавния монополен мастодонт, наречен здравна каса, слага се край на бюрократичното мислене в здравеопазването.
При пенсиите ситуацията е същата - сегашната банкрутирала пенсионна система взема пари от работещите и ги дава на пенсионерите.
Подобна система работи добре, когато има много работещи и малко пенсионери, но по света и особено в България ситуацията днес е тотално различна. Няма и няма да има експоненциален ръст (ръст на принципа на геометричната прогресия) на населението, който да поддържа подобна пенсионна система, и именно поради това тя фалира - пенсионерите получават ниски пенсии, а работещите плащат високи пенсионни осигуровки.
Тази система трябва фундаментално да се промени. Всъщност тя е сравнително нова, създадена е в края на 19. век от Ото фон Бисмарк. По негово време пенсии са получавали хората над 70 години, при положение че повечето не са доживявали и 50-годишна възраст.
С други думи, почти всички хора са работели до края на живота си, а само изключително възрастни хора, които не са могли повече да работят, са получавали пенсия. Т.е. пенсионирането е било изключение.
Неслучайно днес една от мерките за реформа на пенсионната система, която се прилага често по света, е да се увеличава пенсионната възраст. А списание "Икономист" наскоро публикува статия, озаглавена "Краят на пенсионирането".
Другият вариант за реформа на пенсионната система е да се увеличават спестяванията на хората. С две думи, човек сам да решава кога иска да се пенсионира и съответно натрупва достатъчно спестявания, за да може да си го позволи.
Например, ако един човек иска да се пенсионира на 50 години, ще трябва да спести многократно повече средства през трудовия си живот, отколкото ако се пенсионира на 65 години. Няма нужда от пенсионни осигуровки, няма нужда от държавен пенсионен фонд - човек отива при своя инвестиционен мениджър, пенсионен фонд или просто отива при своя банкер и двамата заедно правят изчисления колко пари трябва да бъдат спестени, за да се пенсионира на желаната от него възраст. Просто и ясно.
Разбира се, сегашните пенсионери нямат спестявания и не могат да минат в новата система. Но това не е нерешим проблем. Българската държава е собственик на огромни активи. Приватизацията на тези активи може да осигури необходимите средства за финансиране на пенсиите на хората, които не са натрупали собствени спестявания. Което ни праща към следващата реформаторска мярка.
Приватизация и демонополизация на държавната собственост
Държавата е собственик на активи за милиарди, дори десетки милиарди. По официални данни тя има 8 млрд. лв. в акции на държавни предприятия, като това са оценки по балансова стойност, пазарната стойност вероятно е доста по-висока.
Тя притежава и други активи под формата на земи, сгради, гори, инфраструктура, които вероятно са дори по-скъпи и по-ценни. Всичко това означава, че страната разполага с огромни ресурси, които сега стоят замразени и в много случаи не се управляват активно или се управляват неефективно.
Мениджърите на държавните компании и на държавната инфраструктура въобще не се справят добре със задачите си - съответно нито имаме добра инфраструктура и публични услуги, нито има печалби от съществуването на държавните компании.
Представете си какво би станало, ако цялата тази държавна собственост бъде приватизирана. Това не само ще осигури огромни ресурси на държавата, които ще дадат възможност за пенсионна реформа и рязко облекчаване на бремето върху данъкоплатците.
Приватизацията ще позволи компетентно и ефективно управление на активите, което ще има допълнителен позитивен ефект под формата на повече работни места, по-висок растеж на БВП, по-високи доходи и повече приходи в бюджета на държавата. Още по-сигурен е подобен резултат, ако приватизацията се обвърже и с разбиване на държавните монополи.
Пазарният натиск може да направи чудеса дори от бивши монополи. Ще припомня само един факт - до средата на 90-те години по-голямата част от икономиката беше държавна и монополна. В резултат на това тя бе в постоянна стагнация, рецесия, (хипер)инфлация и т.н.
Веднага след приватизацията в края на 90-те години икономиката започна да расте, забравихме за думата рецесия и свикнахме ежегодно да получаваме все по-висок ръст на БВП и все повече чужди инвестиции - и така цяло десетилетие.
Втора вълна на приватизация и демонополизация би ни дала възможност да постигнем дори по-добри резултати.
Най-добра бизнес среда
На всеки е ясно, че България има нужда от по-добра бизнес среда. Но това не е достатъчно амбициозна цел. Нашата цел би трябвало да бъде да имаме най-добрата бизнес среда поне в Европа. Тази цел включва няколко подцели:
- премахване на гишетата - всички публични услуги трябва да се предлагат по интернет в удобен за ползване вид и по този начин да изолират гражданина от чиновника. Една добра електронна система би позволила да се следи в реално време дали се спазват сроковете и дали чиновниците си вършат работата и съответно би дала възможност за изкореняване на корупционните практики;
- драстично орязване на бюрокрацията - от стотиците хиляди работещи в държавния сектор трябва да останат много по-малко, но добре избрани, добре обучени и добре заплатени служители, които да помагат на гражданите и бизнеса, а не да му пречат;
- свиване на административната тежест - България има едно от най-високите нива на административно бреме - под формата на лицензи, процедури, изисквания и пр. Свиването му до много по-ниски нива е съвсем възможно, още повече че има и добри примери в ЕС в тази посока.
Няма да давам повече детайли, тъй като те са многобройни и обемни. Въпросът е, че след като други страни са могли да направят големи реформи в публичния сектор, ние също можем. Дори на нас ще ни е по-лесно, тъй като можем да се поучим от чуждия опит.
Вместо заключение
През последните години толкова свикнахме с икономическия растеж, че загубихме стимулите за реформи. Стигна се до това един министър да каже, че няма смисъл от повече реформи, защото и без това получаваме много чужди инвестиции. Сега на тази реторика е сложен край.
Ако искаме да минем по-леко през кризата и да си осигурим дългосрочен и висок икономически растеж, трябва да започнем голяма реформаторска вълна. Една пенсионна и здравна реформа, които премахват осигуровките, натрупват спестявания и повишават ефективността, в комбинация с мащабна и прозрачна приватизация и подобряване на бизнес средата ще дадат импулс за огромно повишаване на потенциала на българската икономика.
Ако това бъде съпроводено и с други реформи (например в образованието и правосъдието), България ще бъде следващото европейско икономическо чудо поне няколко десетилетия.
криза, която тихо расте" />
