България отбелязва подобрение в бюджетната прозрачност според разпространения на 23 януари 2013 г. индекс "Отворен бюджет" 2012, съобщават от "Индъстри уоч".
С девет пункта – от 56 през 2010 на 65 през 2012 – се увеличава оценката на България и страната преминава от трета във втора група (100-те изследвани страни в света са разделени на 5 групи като най-добрите примери са в първа група, а най-лошите са в пета група).
От 2006 г., когато е публикуван първият индекс, оценката на България отбелязва значително подобрение – от 47 през 2006 до 65 през 2012 г. (абсолютният максимум е 100).
Подобрението се дължи на публикуването на повече бюджетна информация, вкл. относно проектобюджета, приетия бюджет, месечни и полугодишни доклади, годишни и одитни доклади.
Въпреки това, България все още не е достигнала най-добрите примери на бюджетна прозрачност – Нова Зеландия е водачът в света с оценка 93 от 100 възможни, а в Европа водещи са Великобритания (88 от 100), Швеция (84 от 100), Норвегия и Франция (83 от 100).
Това са страни от първа група, които предоставят на обществото "изчерпателна" информация за бюджета, докато България предоставя "значителна" информация и затова е във втора група.
В региона, България е пред Турция, Румъния, Хърватия, Македония и Албания, но изостава от Чехия, Словакия, Словения и Русия.
България има силна роля на Сметната палата, но е необходим по-силен парламентарен надзор върху бюджета,
включително чрез създаване на специализирано звено за бюджетни анализи. Страната също така би трябвало да разшири участието на обществото в бюджетния процес, включително чрез повече консултации и обсъждания.
Други препоръки са свързани с публикуване на повече информация и по-детайлни данни за бюджета, включително кратък бюджет, данни за нефинансовите активи и условните задължения, разходи за данъчни преференции, анализи за ефектите от различни макроикономически допускания върху бюджета (анализ на чувствителността), повече данни за заложените приходи и разходи в средносрочен план, по-качествени данни за оценка на изпълнението на програмните бюджети, по-голям обхват на полугодишния и годишния отчет.
"Бюджетните решения, както и процесите за достигането им, са изключително важни за адресиране много от най-належащите глобални проблеми", коментира Уорън Кравчик, Директор на International Budget Partnership.
"Доколкото България и страните с по-висока прозрачност са предприели много стъпки за подобрение, напредъкът трябва да продължи, като от други страни също се очакват много усилия", обавя той.
В сравнение с изданието на индекса от 2010 г., средната стойност на индекса глобално е нараснала леко – от 43 на 45 пункта. Най-голямо подобрение се наблюдава в страните с най-ниска прозрачност (до 40 пункта) – от 19 до 26 средно.
За някои от тези страни – например Хондурас, Афганистан, или страните от френскоговоряща Западна Африка – това е "скок" от на практика никаква прозрачност до средни стойности на индекса, сравними с тези в Източна Европа отпреди няколко години.
Индексът обаче отчита и множество трудности. Повечето страни, повишили прозрачността си, са сред тези с много ниски начални стойности.
Въпреки посочените по-горе успешни примери, някои страни – Египет, Сърбия, Шри Ланка, Замбия – понижават резултата си с повече от 15 пункта от последното издание на индекса преди две години.
Половината от 60-те страни, които през 2008 г. са отчели "известна прозрачност" (по средата), са останали в тази група или са влошили достъпа си до фискална информация.
Повече новини за икономика и бизнес в Pariteni.bg
