С всеки изминал ден Гърция се доближава все повече до потенциално катастрофален дългов дефолт, който може да я накара да излезе от еврозоната.
Всичко, от което се нуждае, за да избегне тази съдба, е споразумение с кредиторите си, за да получи още заеми, но след седмици спорове около условията няма признаци на напредък.
Ситуацията достига критична точка, докато Гърция се бори да изпълни дълговите си задължения ежеседмично.
Тя е изправена пред плащания в размер на 1 милиард евро следващия месец, които вероятно няма да може да си позволи без още спасителни заеми.
Спасителите кредитори - останалите членки на еврозоната и Международния валутен фонд - искат Гърция да одобри списък от икономически реформи, на които новото правителство обеща да се противопостави, преди да дойде на власт.
Гръцкият финансов министър Янис Варуфакис ще има шанса да се срещне с официални представители от МВФ и други ключови кредитори на глобална конференция във Вашингтон тази седмица. Но всички страни признават, че е малко вероятно да се постигне пробив до края на април - крайния срок, който те определиха за деблокирането на траншове от спасителните заеми на стойност 7,2 милиарда евро, отложени от миналото лято.
Какво искат кредиторите
Страните от еврозоната и МВФ казват, че не могат да продължат да наливат милиарди евро от спасителните фондове в страна, която отказва да се модернизира. "Гърция трябва да стане конкурентноспособна. Иначе тя е като бездънна яма. Не може да излееш стотици милиарди . . . в една бездънна яма", заяви германският финансов министър Волфганг Шойбле тази седмица.
Гръцкият проблем, казват кредиторите, беше причинен първоначално от "преяждането" с евтини заеми в добрите времена преди десетилетие. Така че реформите трябва да се фокусират върху намаляване на разходите.
Откакто Атина започна да получава спасителните заеми на обща стойност 240 милиарда евро, за да избегне банкрут през 2010 г., тя намали пенсиите, съкрати държавни работни места, оряза социалните помощи, продаде държавни активи и повиши данъците.
За да получи Гърция още заеми, кредиторите искат от нея реформи, които да направят държавната администрация и бизнес правилата по-ефективни: премахване на множеството данъчни облекчения, отхвърляне на пречките за масови съкращения за борещия се за оцеляването си бизнес, рестартиране на голяма програма за приватизации и реформиране на пенсионната система.
Кредиторите отбелязват, че пет години на подобни икономически реформи са подобрили гръцките държавни финанси, а икономиката за кратко е излязла от рецесията.
Но за да са уверени, че Гърция ще може да си погасява спасителните заеми, които раздуха националния дълг до 317 милиарда евро в края на 2014 г., те искат гаранции, че тези допълнителни реформи ще бъдат осъществени. Гърция е най-малко конкурентноспособната икономика в еврозоната и 81-вата в света, според Световния икономически форум.
Какво иска Гърция
Гръцкият премиер Алексис Ципрас и неговата партия "Сириза" дойдоха на власт през януари с едно основно обещание: да сложат край на мерките, които предишните гръцки правителства бяха одобрили.
Ципрас твърди, че мерките трябва да бъдат преначертани, така че да стимулират растежа, а не само да намаляват дълга. Той ги обвинява за причиняването на хуманитарна криза: икономиката се сви с една четвърт, като остави над 25 процента от хората без работа, и още по-голям брой - без здравни осигуровки. В предложенията за нови реформи Ципрас се фокусира основно върху усилия за борба с укриването на данъци от страна на богатите.
Правителството на Ципрас се противопоставя на някои други проекти като продължаване на приватизацията или каквото и да е ограничаване на правата за защита на работните места. Позицията му на преговорите може да бъде отслабена от голяма крайнолява фракция в неговата партия и от десните му коалиционни партньори националисти, които настояват за твърда позиция спрямо исканията на кредиторите.
Войнственият стил на новото правителство изолира Гърция в 19-членната еврозона, но е много популярен в страната въпреки финансовите рискове, които крие. Проучвана не общественото мнение през уикенда показа, че "Сириза" води с почти 25% пред съперниците си консерватори, над двойно повече от преднината й през януари. "Стана почти политически невъзможно което и да е гръцко правителство да изпълни политиката на реформи, изисквана от лидерите на еврозоната", заяви Джоан Хой, анализатор на Иконъмист интелиджънс юнит.
Резултатът
Ако Гърция иска да избегне банкрут, е необходим компромис и Атина е под силен натиск да отстъпи. Икономистите казват, че еврозоната е по-добре защитена от финансова нестабилност, каквато би могла да произтече от едно излизане на Гърция от еврозоната. Понижавания на суверенния рейтинг и скок на лихвите през последната седмица създадоха лека паника на пазарите извън Гърция.
За Гърция обаче напускане на валутния съюз ще предизвика огромно икономическо сътресение, най-малкото в краткосрочен план. В опит за постигане на споразумение гръцкото правителство се съгласи на някои неща, които преди изключваше, като например продължаване на външния надзор над финансите на страната.
Кредиторите обаче твърдо настояват, че Атина трябва да се съгласи на повече. Ключът в крайна сметка може да се окаже популярността на Ципрас, казва Янис Палайологос, уважаван гръцки финансов коментатор и автор на книгата "Тринайсетте подвига на Херкулес: Гръцката криза отвътре".
Той смята, че Ципрас може да направи компромис и да приеме някои реформи за икономии на разходите в замяна на по-скромни бюджетни цели. "Ципрас би могъл лесно да представи това на хората", казва Палайологос. "Да убеди собствената си партия може да се окаже по-трудно".
